За необходимостта от хигиена при отрицателните коментари

Думата хигиена е гръцка по произход и в превод означава „изкуство на здравето“ или „добър за здравето“ (в древногръцката митология Хигия е богиня на здравето). Синоними са полезен, благотворен, лечебен, здравословен. Концепцията за необходимостта от хигиена се отнася до различни аспекти от живота. Хигиенната практика е превантивна мярка за разпространяването на заболявания. В този материал приемаме, че в съвремието ни сред най-тежките заболявания както на индивида, така и на обществото е омразата, която често се облича в разноцветните дрехи на отрицателния коментар.

Хигиена на коментиране

Както в медицината, така и в общуването между хората има опасни последици, ако не се поддържа хигиената. Хигиенните практики при коментиране са свързани с добрите навици на индивида и обществото. Отрицателните коментари са рожба на общото и индивидуалното самосъзнание и заемат мястото на конструктивната и градивна критика. Хигиената на коментиране се свежда до излагане на мнение без крайни определения, обиди, арогантност, неуместни сравнения, грубост, циничност и неуважителност. За всички представи за истинното може, но не трябва да се посочва тяхната крайност. Вредата от липсата на хигиена при негативно коментиране се състои в заразяване на околните с негативни чувства и емоции – тъга, гняв, неудовлетвореност, депресия, омраза. Понякога негативните отзиви са до такава степен лишени от хигиена, че могат да се възприемат като призив за война. Негативните коментари променят креативността и работоспособността на този, към когото са отправени. В този смисъл те са опасни за неговото здраве.

За да решим кога, как и дали да отговаряме на отрицателни отзиви, трябва да сме изяснили за себе си причините, довели до такива отзиви. В тази статия обобщаваме тези причини, като очертаваме философията и нагласата на съзнанието на човека, склонен да отправя негативни отзиви без необходимата хигиена.

Скептицизмът като част от философията на отрицателните коментари

Скептицизмът като светоглед разглежда всичко с оглед неговата нищожност. Негов резултат е отрицанието. Пирон от Елада (60-те години на 4 век пр.н.е. – 70-те  години на 4 век пр.н.е.) се смята за първия скептик. Учениците му твърдят, че той се въздържал от предпазване. Не се пазел примерно от животни и каруци, демонстрирайки пълно неверие в сетивните си усещания. Разказват за него една интересна и показателна история. Пирон бил на кораб, който попаднал в буря. Всички насочили усилията си в спасяване на кораба, а Пирон седял до едно прасе в трюма, което спяло. Скептикът не се интересувал от спасението, той посочил на другите спящото прасе и казал: „Това е мъдрецът!“ Поведението му било безсмислено само за себе си. За Пирон също се разказва, че придружавал Александър Велики в похода му към Азия и Александър наредил да го обезглавят.

Хегел разглежда скептицизма като „най-страшния и непобедим противник на философията“ и признава, че „скептицизмът всъщност не може да се опровергае“. Когато отрицателните коментари са в резултат от скептичен поглед върху проблема, не е решение просто да ги отминем. Тогава скептицизмът би взел надмощие. Положителният поглед би поставил наред със себе си отрицателния. Положителната нагласа трябва да превъзмогне отрицателната. В този смисъл според Хегел скептицизмът е „парализа, неспособност за истината“. Скептиците остават винаги при резултата като нещо отрицателно. Един от известните гръцки скептици – Тимон (живял в Атина по време на Пелопонеските войни между 431 – 404 г. пр. н. е.) – отправял хапливи, обидни и ругателски нападки към всички около него – хора, идеи, философии. Той е неблагодарен, арогантен, циничен и мрази всички хора. Негативните коментари на Тимон са в основата на пиесата „Тимон от Атина“ от Уилям Шекспир. Те може би са причина и за споровете относно жанра на тази пиеса – за едни тя е трагедия, за други сатирична комедия. Една от версиите за епитафията на гроба му е: „Приближи, за да те прокълне“.

Още щом съдържанието се появи пред него, скептикът държи да покаже, че само по себе си това съдържание е отрицателно. И точно тук е моментът, в който скептикът трябва да спазва хигиена, когато заявява своето отрицание, а критикуваният трябва да сдържа гнева си в отговора. Без крайни определения, обиди, арогантност, неуместни сравнения, грубост и неуважителност да изложи своето мислене. Когато отговаряме на коментар, направен от скептик, ние вземаме в свои ръце контрола върху спора.

Суетността на съзнанието – честа причина за отрицателни коментари

„Тази суетност е наистина непреодолима“ – казва Хегел. Защо е непреодолима? Невъзможността да се превъзмогне в случая идва от факта, че това „не е суетност на науката, на истината, а на самия себе си, на субективността“ (Хегел). Суетното съзнание не може да приеме друго становище освен своето. Така мисълта за търсене на истината при даден спор е изместена от увереността за правота. Често суетният човек е завистлив, трудно е да му се напомни, че „искаш ли да не завиждаш, създавай сам“. (Атанас Далчев)

Суетността отправя отрицателни коментари за всяко друго убеждение. Възниква въпросът трябва ли да оставим този човек при неговото високомерие. Възможно ли е високомерието му да се трансформира в смирение? Ако приемем, че това е невъзможно, не би трябвало да отговаряме на отрицателните коментари, защото субективността на суетното съзнание унищожава всичко, което не съвпада с убеждението му.

Скептицизмът и суетността на съзнанието в наши дни навлизат в социалните мрежи със своята всеобща отрицателност. Лишените от хигиена отрицателни коментари нямат намерение да достигнат до истината и трябва да бъдат посрещани със спокойствие. Отричането има съзидателна и разрушителна страна. Когато е лишено от хигиена, то загубва съзидателната си сила.