За необходимостта от психическо равновесие при участие в спор

„Шахматът е война на дъската. Целта е да унищожиш мислите на опонента“ – Боби Фишер, 1943 – 2008

Атмосферата на несигурност в споровете, която създава една от страните, най-често работи в полза на тази страна. Тази атмосфера създава напрежение и тревожност у опонента. Ако съзнателно се създава атмосфера на несигурност, спорът се превръща в психологическа ситуация.
Като илюстрация на казаното може да се разгледа историческият спор между Боби Фишер (Робърт Джеймс Фишер, единствен в историята на шахмата американски световен шампион, 1943 – 2008) и Борис Спаски (1937 – 1971) за титлата световен шампион по шах през 1972г в Рейкявик, Исландия. Този спор е определен от авторитетните шахматни издания и анализатори като безпрецедентен.
Борис Спаски, търпелив и адаптивен гросмайстор, внимателно се подготвял за всеки двубой, проучвал стратегията на своите противници и се възползвал успешно от слабостите им. Фишер се възползва от неговата стратегия, като я обръща срещу него – успява да извади руснака от психическо равновесие. Пет месеца преди да започне решаващия двубой Фишер се държал странно и непредсказуемо, тренирал подводно плуване, играел тенис, аеробика, бягане. Със спорт той всъщност укрепва кръвоснабдяването в мозъка.
Първата среща от двубоя в Рейкявик не се състояла, поради закъснението на Фишер. Преди това той изразява недоволство от наградния фонд за мача – 125 000 долара. Осигуряват още толкова и наградният фонд става за пръв път в историята на шахмата 250 000 долара. На тържественото откриване присъстват президентът на Исландия, съпругата му, посланикът на СССР, президентът на ФИДЕ, 250 журналисти, шампионът Спаски – липсва само Фишер.
И все пак „мачът на века“ е осуетен. Известно е, че Фишер публично протестира срещу „руския контрол“ в шаха и договорените „ремита“ от руснаците. И все как закъснението му е неочакван ход. Вместо на 2 юли, мачът от 24 партии започва на 11 юли – закъснението е 9 дни. Когато се появява за следващата среща, Фишер критикува залата, осветлението, дори столовете. Последвало протакане и изнервящо уточняване на детайлите по срещата. На следващата среща Фишер отново закъснява, а журито му присъжда служебна загуба. Той обяснява неявяването си с това, че не са изпълнили ултиматума му – да премахнат всички видеокамери. За следващата среща той се появява една минута преди уговорения час. Така се създава атмосфера на несигурност и напрежение още в началото на срещата. Още по-неочакван е грешният ход, с който Фишер губи партията. Знаят, че Боби Фишер е един от най-силните шахматисти в света за всички времена, заема 4-то място по постигната резултатност на шахматните партии. Неочакван ход е и защото всички знаели, че Фишер никога не се предава, дори да няма никаква надежда за успех. Спаски повежда с 2:0 и остава с убеждението, че американецът иска да отмени мача. От Фишер пък постъпва нов ултиматум – той иска спортен автомобил, басейн, подгряван от гейзери, личен тенис корт, преоборудване на шахматната зала. Анализаторите остават объркани. Действията на Фишер били непредсказуеми. Той не се притеснявал от отрицателния баланс в срещите. Предимството на Спаски изчезва на третата среща, когато всички очаквали неочакваното, а то просто не се случвало и Фишер матира руснака. После Фишер печели 3-та, 5-та, 6-та партия.
След загубата на осмата партия Спаски решава, че Фишер го хипнотезира и затова печели, оплаква се от халюцинации и нарушен душевен покой и начин на мислене. Съветските спецслужби обвиняват Фишер, че в стола си има скрит генератор на ниски честоти и Спаски е подложен на въздействието на инфразвук, който намалява мисловната му дейност. Столът е демонтиран след 17-та партия, но нищо не е открито. Мачът продължава 53 дни, психическото натоварване за Спаски било толкова голямо, че той признава своето поражение: „Когато играеш с Боби не става въпрос за победа или поражение. Става въпрос за оцеляване“.
Шахматният спор всъщност се превръща във война на стратегии, нерви, която се води от изключителни умове. Така през 1972г. 29-годишният Фишер става 11-тия световен шампион по шах и получава Шахматен Оскар. Той установява ценоразпис за заплащане при участието му в публични мероприятия:
• 1000 долара за прочитане на писмо;
• 2 500 долара за разговор по телефона;
• 5 000 долара за лична среща;
• 25 000 долара за интервю.
В същото време отказва договори с „Хилтън“ за 1.4 мил. Долара за 1 мач във Вегас и още 1 мил за телевизионни права, отказва договори за реклами с „Фолксваген, „Пепси, „Кока-Кола“, бира и други, като се аргументира, че тези фирми не са свързани с шахмата.
Емблематичният шахматен спор между Спаски и Фишер доказва, че за успеха в спор „Понякога е по-добре да се поемат дори най-дръзките рискове и да се играе някой напълно неочакван ход, който да слиса съперниците“ – Жан дьо Лабрюйер (1645 – 1696)