Заблуда при решаване на спорове
Заблуда на противника
Заблудата на противника е един стар, интересен и често използван начин за решаване на спорове в човешките взаимоотношения, войните, политиката, бизнеса. Целта е объркване на противника, което накланя везните в полза на тази страна, която използва заблудата, ако е успяла внимателно да огледа детайлите от техническа и тактическа гледна точка. Дори и да не се постигне пълно объркване, достатъчно е да се създаде хаос, който нарушава реалната преценка за ситуацията. На практика заблудата на противника осигурява предимство. Когато залогът от изхода на спора е висок, например живот или смърт по време на война, заблудата на противника е проява на креативност, ефективност по отношение на тактиката за решаване на спора и умения за експериментиране. Сун Дзъ (544 пр.н.е. – 496 пр.н.е.) казва: „Военното дело е базирано на заблудата. Ако наистина можеш нещо, прави се пред противника, че не го можеш, ако си близко, прави се, че си далеко. Ако си далеко, прави се, че си близко“. Заблудата като стратегия на спора е използвана при повечето войни, които човечеството води. Тя е решила и спора между троянци и ахейци, спор, който продължил десет години (Троянската война).
Способите на заблудата
Форма на заблуда е демонстрацията на сила и определени действия, които карат противника да се откаже от спора. При този способ на измама не е необходимо да се влиза в контакт с противника, но трябва да се постигне т.нар. маскировъчна дисциплина. Имитацията на действия и състояния, емоции и чувства, материали, жива сила, машини е сред най-често срещаните способи на заблудата. Тя може да включва маскировъчно боядисване, маски, имитиращи форми на съоръжения, маскираща обработка на местността, използване на макети и лъжливи съоръжения, димни средства, светлинна и звукова маскировка. Друг способ е заблуда чрез умишлено създаден контакт с противника, но в същото време вземане на всички мерки за неизтичане на информация и опазване на тайната. Подвеждането също е способ на заблудата. При него при военни действия например може да се използва тъмната част на денонощието, места с ограничена видимост. В много местности могат да бъдат открити маскиращи свойства.
Интересен пример
По време на Втората световна война в Тенеси (САЩ) е създадено Звено за тактическа заблуда, което се включва в битките на европейска територия. В продължение на години неговото съществуване се пази в тайна. Съюзниците използват „призрачна армия“, за да заблудят войската на Хитлер. Наречена е „призрачна“, защото се състои не от войници, а от актьори от театри, ученици от училища по изкуствата и рекламисти от рекламни агенции. Съставът й е 1100 души. Така немското разузнаване приема, че това е реална бойна сила, голяма армия, която е заела определени стратегически позиции. Всъщност са използвани надуваеми танкове и самолети, дървени коне, високоговорители, радиопредаватели, които отправяли фалшиви съобщения. Артистите от тази армия са предприемали опасни задачи. Някои са се обличали като генерали, други посещавали кафенета, в които пускали слухове. По-късно надуваеми танкове са използвани и в Косовската война.
