Защо американско посолство премахна картина на Кехинде Уайли?

Картина на Кехинде Уайли е премахната от американското посолство в Доминиканската република. Случаят предизвика спор за изкуството, идеологията и институционалната цензура.

Една картина се превърна в център на международен спор за границите между изкуството и политиката. Американският Държавен департамент премахна произведението „Young Artists After Siamesas 1960“ на художника Кехинде Уайли от посолството на САЩ в Санто Доминго, Доминиканската република. Решението беше обяснено с желанието дипломатическите институции да се дистанцират от т.нар. „woke“ идеологии.

Кехинде Уайли е световноизвестен със своите монументални портрети на чернокожи модели, представени в стилистиката на класическата европейска живопис. Именно той създава и официалния портрет на президента Барак Обама през 2018 г. Премахнатата творба е поръчана от Държавния департамент още през 2013 г. като част от програмата Art in Embassies, която използва изкуството за културна дипломация.

Спорът избухна, след като американски представители публикуваха видео от свалянето на картината и заявиха, че посолството трябва да отразява „американския патриотизъм“, а не глобалистки и „woke“ идеи. Паралелно с това Държавният департамент започна да проучва дали произведението може законно да бъде продадено, въпреки че е финансирано с публични средства.

Критиците на решението виждат опасен прецедент. Според тях произведението не съдържа политически лозунги, а представя четирима доминикански младежи в характерния декоративен стил на Уайли. Те предупреждават, че оценката на едно произведение през идеологическата биография на неговия автор може да се превърне в нова форма на институционална цензура.

Случаят поставя по-големия въпрос: трябва ли държавните институции да премахват произведения на изкуството заради политически или идеологически оценки? За едни посолствата са витрина на националните ценности и имат право да подбират своето художествено съдържание. За други именно културната дипломация изисква разнообразие от гледни точки, а не художествена селекция според политическата конюнктура. Така една картина се превърна в символ на съвременния спор между свободата на изкуството и идеологическата политика.