Защо хан Крум не използва 36-те пленени сифона за гръцки огън?

Хан Крум остава в историята като един от най-успешните владетели на Първото българско царство. След блестящата победа над византийската армия в битката при Версиникия през 813 г. България затвърждава господството си в Източна Тракия. Малко след това българите превземат важен византийски град, където откриват ценни трофеи – значителни количества злато и сребро, както и 36 медни сифона, предназначени за изстрелване на прочутия гръцки огън.

На пръв поглед изглежда логично Крум да използва това страховито оръжие срещу Византия. Въпреки това историческите извори не споменават българите да са успели да го приложат в бой. Основната причина вероятно е, че самите сифони представляват само част от сложна военна система. За ефективното им използване са били необходими специални помпи, подготвени екипи и най-вече тайната запалителна смес, чийто състав бил строго пазен от византийците.

Гръцкият огън е едно от най-загадъчните оръжия на Средновековието. Смята се, че формулата му е била известна на ограничен кръг специалисти, а технологията за производство и употреба се е пазела като държавна тайна. Дори при пленяване на оборудването, без необходимите знания и суровини то трудно би могло да бъде използвано по предназначение. Именно затова завладяването на сифони не означавало автоматично придобиване на способността за изстрелване на гръцки огън.

Вместо да разчита на непозната технология, хан Крум продължава да развива собствените си обсадни способности. Известно е, че той използвал обсадни машини, изработени с помощта на майстор, преселил се от арабските земи. Благодарение на тези инженерни решения българската армия успява да превземе редица укрепени градове и да упражни силен натиск върху Византийската империя, без да се налага да усвоява едно от най-сложните византийски оръжия.

Следователно липсата на сведения за използване на пленените 36 сифона не е изненадваща. Най-вероятното обяснение е, че Крум е разполагал единствено с металните устройства, но не и с технологията, необходима за тяхната работа. Това показва, че в средновековните войни успехът не зависел само от плененото въоръжение, а и от знанията, опита и техническите умения, които стояли зад него.