Защо подземната съветска ракетна база в Плокщине е била секретна?

По време на Студената война Съветският съюз изгражда мрежа от военни съоръжения, предназначени да поддържат способността му за ядрен удар и ответна реакция. Едно от най-секретните места се появява в горите край езерото Плателяй в Литва. Строителството на подземния комплекс край Плокщине започва през септември 1960 г., а до края на 1962 г. съоръжението е завършено. Според литовските исторически източници това е първата подземна база на територията на СССР, предназначена за балистични ракети R-12 „Двина“.

Мястото е избрано заради съчетанието от няколко природни и стратегически предимства. Плокщине се намира в сравнително отдалечен горски район, на близо 170 метра над морското равнище, а песъчливият терен улеснява изкопните работи. Населението в непосредствената околност е малобройно, което намалява вероятността мащабното строителство да привлече внимание. От тази позиция ракетите можели да достигнат цели в голяма част от Европа.

Самото изграждане било огромна инженерна операция. Около 10 000 съветски военнослужещи участвали в работите, като четирите ракетни шахти били прокопани на десетки метри под земята. Според данните на Националния парк „Жемайтия“ шахтите били изграждани по подобие на дълбоки кладенци, а изкопаният материал бил използван и при изграждането на път към обекта. След това подземните помещения били прикрити под слой земя, така че от повърхността базата да бъде трудно разпознаваема.

Комплексът не представлявал просто четири ракетни шахти. Под земята имало централен технологичен блок с командни и комуникационни системи, електрическо оборудване и помещения за дежурния персонал. Около него били разположени четирите шахти за ракетите. В самия комплекс и около него била изградена инфраструктура за постоянен военен гарнизон. На около половин километър от стартовата зона било създадено военно селище с десетки сгради, предназначени за войници и обслужващ персонал.

Причината за изключителната секретност се крие преди всичко в оръжията, които базата съхранявала. В четирите шахти били разположени ракети R-12U „Двина“, известни в класификацията на НАТО като SS-4 Sandal. Те били балистични ракети със среден обсег, предназначени да носят термоядрени бойни глави. Според литовската енциклопедия ракетите били дълги около 23 метра, а обсегът им достигал приблизително 2080 километра.

Мащабът на потенциалната разрушителна сила бил огромен. Бойните глави на ракетите били термоядрени, като посочваната мощност достигала до 1–2,3 мегатона. Целите не били постоянни — според историческите данни те можели да бъдат променяни през няколко години в зависимост от политическата и военната ситуация. Така една скрита база в литовска гора се превръщала в част от много по-голямата система на ядрено противопоставяне между Изтока и Запада.

За да бъде запазена секретността, достъпът до района бил силно ограничен. Комплексът включвал множество защитни съоръжения, а военният град бил отделен от останалата част на района. Официалната информация на „Жемайтия“ посочва, че целият военен комплекс обхващал над 100 хектара и включвал три основни зони — подземната ракетна база, военно селище и съоръжение за съхранение на ядрени бойни глави. Тази организация позволявала различните елементи на системата да функционират като единен, но изолиран военен обект.

Базата започнала бойно дежурство в края на 1962 г. и останала в експлоатация приблизително до края на 70-те години. Важна особеност е, че от Плокщине не са извършвани ракетни пускове — съоръжението било предназначено за готовност, а не за редовни изпитания. Според официалните данни комплексът бил изведен от експлоатация през юни 1978 г., след което съветските военни напуснали района, като изнесли оръжията.

Любопитно е, че след напускането на съветската армия строго пазеното съоръжение постепенно се превърнало в изоставен обект. Контролът над него отслабнал и започнали разграбвания, при които били отнасяни кабели, метални елементи и различно оборудване. По-късно районът преминал под управлението на литовските институции и бил включен в развитието на националния парк. Това дало възможност някогашният секретен военен комплекс постепенно да бъде превърнат в историческо място, вместо да остане забравен под земята.

Днес посетителите могат да видят част от запазената инфраструктура и една от ракетните шахти в експозицията, посветена на Студената война. През 2012 г. на мястото е открит музей, който представя историята на базата, ядреното противопоставяне и живота във военния комплекс. Така Плокщине се превръща от символ на военната секретност в място, което показва колко близо до ежедневния живот е била инфраструктурата на ядрената конфронтация. Подземните тунели и ракетните шахти днес дават материална представа за една от най-напрегнатите епохи в съвременната европейска история.