Защо само византийският император имал право да подписва с червено мастило?

Във Византийската империя цветовете имали силно символично значение, особено в императорския двор. Червеното мастило било един от най-важните знаци на върховната власт и затова единствено императорът имал право да го използва при подписването на официални документи. Тази привилегия подчертавала неговото изключително положение като владетел на империята.

Византийските държавни актове често съдържали специален надпис, наречен „менологем“. Той включвал месеца и индиктиона — система за датиране, използвана във Византия. Менологемът се изписвал лично от автора на документа и служел като своеобразен подпис за удостоверяване на автентичността.

Императорът поставял своя менологем с червено мастило, което се възприемало като символ на императорско достойнство и божествена власт. Ако в държавата имало повече от един император, само старшият владетел имал правото да използва червения цвят. По този начин цветът ясно показвал кой стои най-високо в йерархията.

Други висши личности също можели да изписват менологеми, но не и в червено. Патриархът на Константинопол например използвал черно мастило, а през XIV век същото право имал и митрополитът на Солун. Това разграничение подчертавало разликата между духовната и императорската власт.

Традицията на менологема се появила още по времето на император Константин IV през VII век. По-късно тя постепенно изчезнала, а през 1394 година император Мануил II променил начина на датиране в официалните документи. Въпреки това използването на червено мастило остава един от най-интересните символи на византийската императорска власт.