Женски хормони в храната на Хитлер? Странният таен план на OSS
По време на Втората световна война OSS обсъжда необичаен план срещу Хитлер – женски полови хормони да попаднат в храната му. Какво разказва ученият Стенли Ловъл и докъде стига операцията?
Историята звучи като измислен епизод от шпионска комедия: по време на Втората световна война американското разузнаване обмисляло тайно да дава на Адолф Хитлер женски полови хормони, надявайки се постепенно да промени външността и поведението му. В центъра на тази необичайна идея стои американският химик и изобретател Стенли П. Ловъл, ръководител на отдела за изследвания и разработки на Office of Strategic Services (OSS) – предшественика на ЦРУ. Но имало ли е действително такъв план, или историята е една от многото легенди около тайните операции през войната? Съществуват сериозни основания да приемем, че идеята е била реална, макар степента, до която е осъществена, да остава по-несигурна.
Ловъл не е случаен фантазьор извън американските служби. Той е учен и изобретател, когото през 1942 г. Уилям „Дивия Бил“ Донован привлича да оглави научноизследователското звено на OSS. Неговата задача е именно да измисля нестандартни средства за шпионаж, саботаж и тайни операции. В лабораториите на OSS се разработват скрити оръжия, експлозиви, отрови и различни химически средства. Самият Ловъл по-късно описва част от тези дейности в книгата си от 1963 г. Of Spies and Stratagems.
Именно от разказа на Ловъл идва най-важното свидетелство за хормоналния план срещу Хитлер. Американските специалисти по онова време се опитват да съставят психологически профил на германския диктатор и правят редица заключения, които днес изглеждат научно съмнителни. Ловъл възприема идеята, че Хитлер притежавал предполагаеми „женствени“ психологически характеристики, и решава, че даването на женски полови хормони би могло да ги засили. Надеждата, описана от него десетилетия по-късно, била дори мустакът на Хитлер да изчезне, а гласът му да стане по-висок.
Планът не предвиждал обикновено отравяне. Идеята била Хитлер да получава женски полови хормони постепенно чрез храната си, така че промяната да остане незабелязана. Според спомените на Ловъл OSS възнамерявала да използва човек, който да има достъп до зеленчуците, предназначени за резиденцията на Хитлер в района на Берхтесгаден. Ловъл твърди, че предоставил женски полови хормони, които трябвало да бъдат инжектирани в моркови, цвекло или други зеленчуци, предназначени за трапезата на диктатора.
Тук обаче трябва да направим важно уточнение. В популярните публикации веществото често се нарича просто естроген, но първичният разказ на Ловъл говори по-общо за „женски полови хормони“. Затова твърдението „американците слагали естроген в храната на Хитлер“ е по-категорично, отколкото позволяват най-преките исторически свидетелства. Сигурното е, че е обсъждано хормонално въздействие; много по-трудно е да се установят точният препарат, дозите и дали Хитлер някога действително е погълнал подобно вещество.
Защо изобщо да се използват хормони вместо смъртоносна отрова? Една от предполагаемите ползи била постепенността – рязкото разболяване на Хитлер би предизвикало незабавно подозрение. OSS действително разработва и много по-смъртоносни вещества, включително средства на основата на ботулинов токсин. Службата обмисля и други странни начини за въздействие върху Хитлер – например вещества, които да влошат предполагаема епилепсия, както и химически средства за увреждане на зрението му. Основният практически проблем оставал един и същ: как веществото да достигне до самия Хитлер.
Дали операцията с хормоните действително е стигнала до зеленчуковата градина? Тук историческата картина става по-мъглява. Ловъл твърди, че планът е одобрен и че са били предоставени препарати за изпълнението му. След войната той самият признава, че не знае какво точно е станало, и предполага, че човекът, който трябвало да изпълни задачата, може просто да е взел парите и да е изхвърлил спринцовките и веществата. По-късни разкази повтарят тази версия, но липсват доказателства, че Хитлер действително е консумирал хормонално обработена храна.
Още по-спорна е научната логика зад операцията. Представите, че женските хормони непременно биха направили един диктатор миролюбив, по-малко агресивен или политически неспособен, отразяват стереотипите и психологическите теории на епохата, а не надеждно установена причинно-следствена връзка. Дори хормоните да бяха достигнали до Хитлер, няма основание да приемаме, че те биха променили неговата идеология или решенията на нацисткия режим по начина, на който Ловъл се е надявал. Историята следователно е любопитна и като пример за това как разузнавателните служби могат да превърнат спорни психологически предположения в идеи за реални операции.
Затова отговорът на въпроса „Имало ли е заговор да бъде даван женски полов хормон на Хитлер?“ е – да, има убедителни исторически свидетелства за разработването и поне опита за организиране на подобна операция от OSS. Основният източник е самият Стенли Ловъл, човекът, който е ръководил изследователската дейност на службата. Но няма убедително доказателство, че веществото действително е попаднало в храната на Хитлер или че той някога го е приемал. Именно тази граница между документиран план и недоказано изпълнение превръща историята от сензационна легенда в далеч по-интересен епизод от тайните войни на Втората световна война.
