Змиите – част от тактиката на Ханибал при спор в морска битка

Рим упорито издирва и преследва своя най-опасен враг – Ханибал Барка (247 – 181 пр. н. е.), а той се отправя на Изток. Прусий I (управлявал 254 – 228 пр. н. е.) от Витиния (съвременна Турция) дава политическо убежище на Ханибал, за да се бие за него против Аталидите. Картагенският генерал трябва да се справи с флотата на цар Евмен I (от гръцката владетелска династия Аталиди) от Пергам (в Мала Азия) през 184г. пр. Хр. В тази морска битка картагенският генерал използва една странна тактика – включва змиите като оръжие. Това е една от най-ранните употреби на биологични оръжия в историята.

Ханибал знае, че цар Евмен I е с флотата си. За да разбере на кой кораб е царят, той изпраща пратеници със съобщение и от пратениците получава нужната му информация.

Следващата тактическа задача на Ханибал е да изпрати хора, които да търсят отровни змии и да ги събират в глинени съдове. Когато са напълнени достатъчно делви с отровните животни, Ханибал приближава с няколко кораба до морския съд, на който е царят.

Войниците на Ханибал изхвърлят делвите върху палубата на кораба на царя с катапулт, те се разбиват на парчета, а от тях излизат отровните животни. На кораба настава смут, боеспособността на противниците е сведена до минимум. Към токсичността на животните се прибавя и страх, който завладява моряците. Много войници търсят спасение във водата. В суматохата Евмен I е заловен. Глинени гърнета с отровни змии са хвърлени и на останалите кораби. В създадения хаос чрез тази биологична атака Ханибал лесно печели битката с арсенал от природата. Корабите са невредими и стават собственост на победителя.

Това е една от последните битки на гениалния тактик от Картаген. Впоследствие обаче Прусий I, въпреки победата, предава Ханибал на римляните, а картагенският военачалник се самоубива с отрова в град Либиса, за да не попадне в римски ръце.