Избягал ли е норманът Бохемунд от Близкия изток в ковчег с мъртва кокошка?
Сред най-необичайните истории, свързани с Кръстоносните походи, се откроява легендата за Бохемунд Антиохийски и неговото предполагаемо бягство от Близкия изток. Разказът е запазен в съчиненията на византийската принцеса и историчка Анна Комнина, която описва как прочутият нормански военачалник използвал хитрост, за да напусне региона незабелязано.
Бохемунд I, известен още като Бохемунд Тарентски, е една от най-значимите фигури на Първия кръстоносен поход. Роден около 1054 г. в семейството на норманската династия Отвил, той се превръща в един от най-опитните командири на експедицията към Светите земи. След превземането на Антиохия през 1098 г. става владетел на града и играе ключова роля в политиката на Източното Средиземноморие.
Според историята, разказана от Анна Комнина, Бохемунд първо изчезнал от общественото внимание. Той прекратил обичайните си срещи, съвети и официална кореспонденция. Малко след това негови доверени хора започнали да разпространяват слухове, че прочутият кръстоносец е починал, като новината постепенно се разнесла из различни части на Средиземноморието.
След като слухът бил широко приет за истина, бил подготвен специален ковчег с отвори за въздух. Легендата твърди, че Бохемунд се скрил вътре, за да избегне наблюдението на враговете си. За да изглежда измамата по-правдоподобна, в ковчега било поставено и мъртво пиле или петел, чиято миризма трябвало да убеди околните, че вътре действително се намира тяло.
Корабът, превозващ ковчега, отплавал към Италия. По време на пътуването той спирал в различни пристанища, където хората идвали да отдадат последна почит на предполагаемо починалия военачалник. Между отделните спирки Бохемунд излизал от укритието си, за да се нахрани и да си почине. Всеки път обаче, когато корабът се приближавал до населено място или срещал други плавателни съдове, той отново се скривал в ковчега.
Макар тази история да е една от най-запомнящите се средновековни легенди, съвременните историци подхождат към нея с голямо съмнение. Повечето изследователи смятат, че разказът вероятно представлява слух или литературно украшение, а не достоверно описание на реални събития. Въпреки това легендата продължава да привлича вниманието като един от най-колоритните епизоди, свързани с живота на Бохемунд Антиохийски.
