За необходимостта от психическо равновесие при участие в спор: „Шахматът е война на дъската. Целта е да унищожиш мислите на опонента“ – Боби Фишер, 1943 – 2008

За успеха в спор – „Понякога е по-добре да се поемат дори най-дръзките рискове и да се играе някой напълно неочакван ход, който да слиса съперниците“ – Жан дьо Лабрюйер (1645 – 1696)

„Няма по-добра бойна наука от загубата, огорчението е пример, разочарованията – проекти, всяко отстъпление е телескоп на бъдещо поле, всеки план се строи върху загубени ходове, получените рани са нови оръжия и зародиши на велики бъдещи победи.“ Яна Язова (1912 – 1974)

Ален Делон (1935 – 2024) критикува общественото пространство и влиза в спор с времето, в което живее: „Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най-много ненавиждам сегашната епоха. Повръща ми се от нея. Всичко е фалшиво, всичко е променено. Няма почит към дадената дума. Важни са единствено парите.“

На сцената или далеч от нея? Споровете за ролята на обществените изяви за престижа на личността се свеждат до необходимостта да се намери баланс в това отношение. Прекалено честите изяви могат до доведат до липса на уважение. Откриването на точната мярка за изяви в обществения живот превръща Деиокес (в някои преводи – Дейокес) от Мидия в цар, който управлява 53 години, разширява страната и полага основите на бъдещата Персийска империя, която неговият праправнук Кир Велики ще основе.

За правилното и погрешното в споровете: „Всичко трябва да се остави на свободната преценка на индивида. Това, което ни изглежда погрешно, може да е правилно при дадени обстоятелства, над които ние нямаме власт и чийто смисъл не разбираме“. (Карл Густав Юнг в писмо до д-р Елеанор Бертине, САЩ, 1946г.)

„Думи, които са напълно истинни, изглеждат парадоксални“. (Лао Дзъ, VI – V в. пр. н. е.)

За оклеветяването в спор: „Клеветите са болестите на другите, които избиват по твоето тяло: те доказват, че обществото е един морален организъм…“ (Ницше)

Към споровете по въпроса кое е първичното изкуство? – „Музиката е първичното начало на всички изкуства. Съвършеният първопроизход на всички изкуства. Самото понятие Изкуство.“ („Музиката и другите изкуства“, Гео Милев)

За споровете при древните перси Херодот (484 г. пр. н. е. – 425 г. пр. н. е.) разказва: „Каквото им е забранено да правят, това им е забранено да говорят. За най-срамно се смята да се лъже; на второ място – да се правят дългове поради много причини и най-вече затова, твърдят, че човекът, който прави дългове, е неизбежно принуден и да лъже“.

„По въпроса за шегите, понеже те, изглежда, имат някаква роля в споровете…На свободния човек е по-присъща иронията, отколкото шегобийството. Свободният човек прави смешката заради себе си, а шегобиецът – за другите.“ (Аристотел, 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е.) На снимката: Училището на Аристотел от Густав Адолф Шпангенберг, фреска 1883 – 1888

Учтивостта в споровете е важна. „Според всеобщото признание учтивостта е като жетон за игра – никой не гледа на нея като на нещо различно от фалшива монета, но никой не се отказва да се сдобие с повече жетони, нали? (Артур Шопенхауер, 1788 – 1860)

Според личностите, които са разяждани от завист, няма по-голям грях за един човек от това да няма никакви грехове. Те се превръщат в чудовище със сто очи, също като митичния Аргус, озъртат се зорко на всички посоки, за да намерят нещо несъвършено в човека срещу тях – само тогава намират своята утеха. (Балтазар Грациан, 1601 – 1658)

Ако искате да си създадете врагове, само опитайте да промените нещо. (Удроу Уилсън, 1856 – 1924, 28 президент на САЩ)

Вниманието, което хората обръщат на враговете си при спорове, на практика ги прави по-значими и силни, съответно незаинтересоваността отслабва тяхната значимост. Вместо да накаже Панчо Виля (Франциско „Панчо“ Виля, 1878 – 1923), Удроу Уилсън (1856 – 1924, 28 президент на САЩ) съдейства за нарастване на неговата популярност.

Едно хладно решение струва повече от хиляди прибързани съвети. Това, което трябва да се направи, е да се даде повече светлина, а не топлина“. (Удроу Уилсън, 1856 – 1924, 28 президент на САЩ)

“Флобер притежава рядко качество – умереност“, което проявява в споровете, в живота и в литературата. (Емил Зола, 1880)

При спорна ситуация в съвременния свят „ролята на атакуващата стратегия непрекъснато нараства… Атаката е съпроводена от риск, но в динамичния и високотехнологичен свят наградата е по-голяма, а наказанието за нерешителността е много по-сурово.“ (Гари Каспаров, гросмайстор)

Слабите личности никога не се съгласяват да отстъпят, при това точно когато това е абсолютно задължително“. (Кардинал дьо Рец, 1613-1679)

„Всеки, който се опитва да бъде винаги добър, честен и благороден, непрекъснато е заплашван да бъде смазан от съперниците си, повечето от които никога не са били честни и справедливи“. (Николо Макиавели, 1469 – 1527)

Лъвът с пантерата повел война, за пещери и за гори – борби свирепи. Не бил съдът по справедливост техен нрав; че силните в правата биват често слепи. За туй си имат параграф: по-силният е прав. („Лъвът и пантерата“, Крилов, 1769 – 1844)

Споровете, свързани със зачестилите нелоялни търговски практики, включват все по-често продуктите за отслабване (кремове, таблетки, капсули, напитки, дъвки, дори и бонбони), рекламирани със снимки, които се оказват режисирани фотографии, въздействащи на психиката на хората с посланието, което излъчват, но не отговарят на реалността. Това ги прави заблуждаващи. Целта им е да променят икономическото поведение на потребителя.

В летния сезон зачестяват неверни маркетингови твърдения, онлайн реклами от туристически посредници за ваканционни полети на ниска цена, които обаче се оказват с цена, която е по-висока от обявената на официалния уебсайт на авиокомпанията. За потребителите е важно да знаят, че в такива случаи могат да подадат жалба и да поискат обезщетение за нереалната оферта.

Всичко, което чуваме, е мнение. Не е факт. Всичко, което виждаме, е гледна точка, не е истина. – Марк Аврелий (16-ти император на Римската империя, 121г. – 180 г.)

При спорове е „глупаво да се нападат действително велики хора, даже ако можеш да кажеш истината за тях. – Хайнрих Хайне (1797 – 1856)

Изразът „Пирова победа“ се превръща в крилата фраза със значение на пагубна за победителя победа. Резултатът от такава победа е отрицателен, защото е предпоставка за следващо поражение. Фразата излиза от историята и военната терминология и преминава към различни области от социалния и културен живот на хората – политика, бизнес, изкуство, спорт, право.

Едно бързо съдопроизводство не може да мисли за справедливостта…Негова подбуда никога не е била истината, а унищожението. Никой съд, който се събира с трескава бързина, който води следствие, галопирайки върху Пегаса на Темида, не мисли да освободи… Дякон Левски биде изправен пред съда, току-речи, веднага, в часа на своето пристигане в София… – Яна Язова, „Левски“

Споровете (кой е Колумб, той ли е открил Америка, дали е отплавал на запад от Европа, за да докаже, че Земята е кълбовидна, щеше ли да предприеме експедициите, ако беше направил точни изчисления, жестоко ли е било отношението му към коренните жители на новооткритите земи, къде са останките му днес – след няколко премествания) продължават до днес, а урокът, който мореплавателят ни оставя, е, че самоувереното държание е тактика, която може да донесе печалба, победа в споровете и осъществяване на плановете.

Статистическите данни показват, че в класацията топ 10 на секторите с най-много онлайн спорове в Европейския съюз челното място е за авиокомпаниите, срещу които са подадени 45 833 жалби.

„Не съм от онези певци, които винаги „по принцип“ се противопоставят на режисьора и диригента и искат да се изпълнява веднъж установеното при тях“. В спорна ситуация „винаги оставям нещата да отлежат, както се казва, изпълнявам географията на мизансцена.“ – Никола Гюзелев (1936 – 2014)

Не бива да подценяваме опонентите си, но и надценяването може да се превърне в причина за пропуснати възможности. – Гари Каспаров

Раковски влиза в спор с българите, които се преселват в Русия: „Що сте вие в Русия, о, безумци! Дали сте й вуйкини или лелини синове, та да ви вика тъй и да ви даде пари и не зная що? Защо сте такива луди?… Тя ви преселва за ползата си, а не, че иска да ви направи някое добро или милост, както ви лъжат подкупниците й, кои се скитат между ви и ви лъстят и мамят като овце, кога ще ги вкарат в кошарата да ги издоят или остригат. А тук трябва още да знайте, че не е само доене и стрижене, но още и клане.“ – „Лудостта за преселението в Русия“, Белград, 3 октомври 1861г.

Всичкият свят, образован и необразован, е съставил закони и осъжда и наказва всяка вина, без да гледа, че онзи, кой е сторил тази вина, сторил я по убеждението си, т.е. че нему тъй се струва за добро. – Г. С. Раковски, „Още един нов мъдрец“, 22 ноември 1860г.

Ако в някаква бъркотия вече се е намесил един глупак, не е разумно да се присъединявате и вие, за да станат глупаците двама. – Балтазар Грациан (1601 – 1658г.)

„Черният квадрат“ (1915, Казимир Малевич) – черен квадрат или тъмен четириъгълник, или разноцветен куб, бунт в изкуството, символен образ или отказ от смисъл, успешен пиар или примитивна рисунка, политически ход или шарлатанство, антихристиянски призив или интуитивен разум, изкуство без съдържание или съвременната загадъчна усмивка на Джокондата? С времето спорните въпроси раждат нови отговори и вместо да стихнат, споровете се умножават, а с тях – и цената на картината.

Къща, в която царува разкол, не може да се задържи на основите си.“ – Ейбрахам Линкълн (1809 – 1865)

При споровете ендшпилът съответства на мирните преговори след приключване на военните действия. Талейран (1754 – 1838), министър на външните работи на няколко правителства във Франция, определено е майстор на ендшпила. Според него: „ако хората се разбираха един друг, нямаше да има световна история“.

“След първото поражение само неопитният войник смята, че всичко е загубено“. (Симон Боливар, 1783 – 1830)

Когато спорят бекасът и мидата, печели само рибарят. (Китайска мъдрост)

Изабела д‘ Есте (1474 – 1539), принцеса на Ферара и херцогиня на Мантуа, не позволява на никого да я въвлече в свирепите политически спорове, с които изобилства XV век. Тя успява да пази неутралитет, да наблюдава отстрани враждуващите страни, а след края на всеки конфликт авторитетът й нараства. Нейната стратегия се опира на ключовите правила – да не се присъединява към никоя от враждуващите страни, да разграничава собствените интереси от интересите на останалите участници в спора, да се отнася любезно към всяка от враждуващите страни.

Който при спор се позовава на авторитети, изявява не ума си, а паметта. Леонардо да Винчи (1452 – 1519)

Правото на глупост е една от гаранциите за демокрация и свободно развитие на личността. (Марк Твен, 1835 – 1910)

Тактиката на краткия израз ли е една от причините за абсолютната власт на Краля – Слънце (Луи IV, 1638 – 1715) във Версай и рекордно дългото му управление (седемдесет и две години – това е най-дългото документирано управление на европейски владетел)? Известна е репликата, произнесена през 1655 пред Парижкия парламент, в която е побрана цялата му философия: „Държавата, това съм аз“.

Много по-лесно е да не се намесваме в опасни и непредвидими спорове, „отколкото да се чудим как да се измъкнем от тях“. (Мишел дьо Монтен (1533 – 1592)

Не бързай да се съдиш, с дела не се лъжи – при тия днешни нрави присъдата се знае: Перен ще лапне всичко. Клиентът ще държи една черупка празна в ръцете си накрая.„Стридата и спорещите пътници“, Лафонтен (1621 – 1695)

Несъгласие е по-зло и по-вредително нещо от една най-заразителна и смъртоносна болест. То е разорило царства, области, окръжия, градове и села, семейства и всяко въобще общество, в което за нещастие на човечеството се е появило. – Г. С. Раковски, „Несъгласие и зли следствия от него“, Белград, 22 ноември, 1860г.

Ханибал Барка води морска битка с флотата на цар Евмен I през 184г. пр. Хр. Картагенският военачалник използва странна тактика – включва змиите като оръжие. Това е една от най-ранните употреби на биологични оръжия в историята.

Разбира се, че като всяка една разумна личност, така и всеки колко-годе събуден народ, който е повикан да вземе участие в нравственото и умственото развитие на човечеството, преди всичко е длъжен да избере една каквато и да е определена цел за своя живот, пък тогава вече да търси средства за нейното постигане, пък тогава вече да избира тоя или оня исторически път. Право ли е това наше убеждение или не е …(Христо Ботев, „Какво може да направи нашето духовенство“, Букурещ, 25 януари, „Знаме“, брой 7)

Защо трябва да изтребвам враговете си, след като мога да ги превърна в мои приятели? – Ейбрахам Линкълн

Силните на деня, властимащите обикновено не финансират научни изследвания, а талантливите учени сякаш им напомнят, че има хора по-способни и по-умни от тях. За да проявят благосклонност към науката, може би е нужна доказалата успеха си стратегия на Галилео Галилей. Като свързва откритията си с тяхната слава, ученият едновременно ги прославя, дава им исканото величие и се спасява от мъчителни усилия да финансира изследванията си.

В споровете за културата – „Днес изкуство и култура са самата борба за възможността да съществува изкуство и култура.“ („Парадокси“, Гео Милев, 1895-1925) Продължава ли парадоксът?

Един аргумент в спор с тези, които смятат, че произходът на азбуката е свързан със земята, на която е създадена (македонски и руски учени): Вулфила (310 – 383), създава готската азбука, превежда Библията от гръцки на готски и полага началото на германската и английската писменост. Дейността му е свързана с града Никополис ад Иструм (до с. Никюп, на 18 километра от Велико Търново, България). Българите никога не са отправяли твърдения, че е създал българска азбука, защото е живял на българска земя.

Още през Възраждането започват спорове по въпроса как празнуваме деня на Кирил и Методий и как трябва да го празнуваме. В статията „Празнуването на Кирил и Методий“ (Букурещ, Знаме, брой 15, 9 май 1875г.) Христо Ботев поставя тези спорни въпроси: „Но как празнуваме тоя знаменит и свещен за нас празник?… У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременни истини… Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и пиянство на банкетите…На другия ден българското „аз“ не съществува…“

„Стрелата, запратена от стрелеца, може да убие или да не убие някого, докато коварната хитрост, изобретена от дяволски умен интригант, може да покоси дори и плода в майчината утроба.“ – Каутилия, индийски философ от III век пр. н. е. и съветник на индийския император

„Не мога да престана да се удивлявам какво разнообразие от похвати – един от друг по-остроумни – е изобретил човекът с единствената цел да се опита да измами себеподобните“. – Франческо Ветори (1474-1539)

„Крийте желязната си ръка в кадифена ръкавица.“ – Наполеон

Действително справедлива беше мисълта на Хинденбург, че решаващото е да имаш по-здрави нерви от тези на противника. – Стефан Цвайг, „Дневник в годината на войната 1914“

Истината е свята, свободата е мила – Христо Ботев, “Дума на българските емигранти“

„Истината не се постига с анализ, а с малко повече интуиция.“ – Гео Милев („Няколко глави от психологията на творчеството“, Гео Милев)

Попаднал в капан, обкръжен от римляните, Ханибал превръща воловете в път към спасението. В тъмнината на нощта той привързва дървета и храсти към рогата на 2 000 вола. След това подпалва дървата. Воловете бягат в безпорядък на всички посоки и създават у римляните усещането, че врагът ги атакува отвсякъде. Запалените дървета и храсти им изглеждат като факли. Те решават, че са обкръжени. В този момент Ханибал повежда хората си в атака срещу най-слабо защитения проход на римляните.

Гюстав Флобер влиза в спор с хорската глупост с всичките си книги: „Хорската глупост Флобер възприемаше като свой личен враг, който го изтезаваше упорито и като ловец, преследващ плячка, той яростно преследваше този враг.“ – Ги дьо Мопасан

На границата между старата и новата ера военната история на Рим се превръща в история за едно предателство. Отгледан и възпитан от римляните, Арминий извършва предателство спрямо Рим. Оправдават ли предателството мотивите, които стават причина за измяната? Предателство или защита на бащините земи е всъщност битката при Тевтобургската гора?

Евтина или скъпа е учтивостта? „Нищо не струва толкова евтино, а се цени толкова скъпо, както учтивостта.“ (Сервантес)

Биологични закони ли управляват човешкото развитие? Възниква въпросът какво друго, освен биологията, може да обясни разликите между развитието на различните човешки общества. Отговор се търси в изследване на различни култури, обичаи и модели на поведение по различни краища на земята. Такъв отговор търси Маргарет Мийд, когато през 1925 заминава на професионално пътуване до Самоа.

Зависи ли от учтивостта успехът при решаване на спорове? „Трябва ли човек да бъде учтив и към враговете си? Да. Можеш да мразиш и да се бориш с някого, но не е необходимо да бъдеш неучтив с него. Това би те унизило. А учтивостта е белег на благородство.“ (А. Далчев, „За учтивостта)

Не знам дали е полезна някому истината, но тя е най-често вредна за тоя, който я казва. (Атанас Далчев, „Парабола на конкурсите“)

Отличниците в училище често не са отличници в живота. Споровете продължават и в битието на възрастните хора и са илюстрирани с точната характеристика, която Оноре дьо Балзак (1799 – 1850) дава на Жорж Санд (1804 – 1876): „Жорж Санд принадлежи към онези умове, които са силни, когато размишляват в кабинета си, и безпомощни в живота.“

В произведенията на изкуството Ханибал Барка е изобразяван на слон. Военачалникът го язди като символ на статут. Личният му слон се казва Сурус (означава „Сириецът“). Той е без един бивник. Влизайки в боя на гърба на своя слон, Ханибал има по-добра видимост към бойното поле и това му дава възможност да отправи точните заповеди до фланговите си части.

Споровете между баща и син Щраус са известни и широко дискутирани във Виена. Щраус–старши, който покорява Европа със своята музика, не позволява на синовете си да се занимават с музика. Когато питат Щраус-баща защо откъсва сина си от музиката, той отговаря: „Искам Йохан да има спокойна професия. Погледнете наоколо. Нима музикантите са щастливи? Шуберт умря на 31, Моцарт – на 35, Вебер – на 40“.

Силната воля за справедливост не е присъща на фанатиците.(Стефан Цвайг, „Дневник в Швейцария“)

Правителството в Осло е изправено пред проблема бягство от Норвегия заради високи данъци. Богатите жители напускат страната. Между тях е и най-големият данъкоплатец (Кйел Инге Рьоке), чието богатство е в сферата на корабостроенето и морския улов и възлиза на 4,9 млрд. долара. Кйел Инге Рьоке в отворено писмо съобщава, че трудно е взел решението да се премести в Швейцария.

Като част от мерките срещу икономическата криза френският президент Франсоа Оланд облага с данък 75% доходите над 1 милион евро годишно и обосновава това с идеята за социална справедливост. В резултат на това богатите французи изразяват своя протест по различни начини. Някои от тях сменят гражданството си. Актьорът Жерар Депардийо например взема руски паспорт. Решението му става повод за много спорове.

На дневен ред в икономическите среди и МВФ е темата за реформа на данъчната система в България и се обсъжда мнението, че 10-процентният плосък данък трябва да се преразгледа и да се замени с прогресивен данък. Справедливо ли се споделят ресурсите на обществото с диференцираната данъчна ставка (прогресивното подоходно облагане)? Въпросът е обект на спорове. Доколко е морална социалната справедливост?

В споровете за ползата и вредата от многото административни уредби влиза Стефан Цвайг (1881 – 1942) и се спира на вредата: „С тези… „дреболии“ нашето поколение пропиля безвъзвратно драгоценно време. Ако изчисля колко формуляри съм попълнил през последните години, колко заявления…, декларации за данъци, удостоверения за валута, за преминаване на граници…колко часове съм прекарал в чакалните на консулства и служби, пред колко чиновници съм седял, приветливи и неприветливи, отегчени и раздразнени…, тогава едва преценявам колко много от човешкото достойнство е загубено през този век…“(„Агонията на мира“, Стефан Цвайг)

Много спорове, идващи от древността, остават неразрешени. Такъв е спорът за вината между Протагор и Перикъл. Двамата „спорили цял ден за това дали копието, или хвърлящият, или онзи, който е устроил състезанията, е виновен за смъртта на един човек, който загинал при тях“. (Хегел)

Шестима португалци влизат в спор с 32 европейски държави. Като международна съдебна институция ЕСПЧ безпрецедентно се среща със спор срещу толкава страни. Държавите (сред които е България) са обвинени в слаби екополитики и бездействие при климатичните промени. Решението на съда е, че жалбата е недопустима, защото няма териториална юрисдикция на държавите, освен Португалия, където жалбовносителите търпят вредите от промяната на климата. Недопустима е и жалбата срещу Лисабон, защото вносителите не са се обърнали към португалската правна система, преди да я внесат в международния съд, който е последен арбитър.

„Зигмунд Фройд, този велик и строг ум… фанатик на истината, но същевременно напълно осъзнаващ ограничеността на всяка истина, ми каза: „Няма стопроцентова истина, както няма стопроцентов алкохол!“ – „Агонията на мира“, Стефан Цвайг (1881 – 1942)

Хората обичат да водят спорове за притежание. Чувстват се победители при успешно решаване на такива спорове. Към тях Ерих Мария Ремарк (1898 – 1970) отправя въпроса: „И какво притежаваме в действителност? Защо е тази врява около неща, които в най-добрия случай са само взети за известно време на заем: и защо са тези брътвежи за това дали ги притежаваме повече или по-малко, след като измамната дума „притежавам“ означава само: да прегърнем нищото?“ – Ерих Мария Ремарк, „Нощ в Лисабон“

Услугите на хеликоптерите – таксита могат да се резервират чрез приложение на смартфоните. Бизнесмените, които ги ползват, смятат, че въпреки засега високите цени, спестеното време е от един до четири часа. Въздушното такси успешно се справя с претоварения трафик на големите градове. Електрическо въздушно такси – ще дойде ли време, когато хеликоптерите ще заменят колите?

Какво е мерилото за стойността на нещата, за които се спори. Протагор (490г. пр. н. е. – 420г. пр. н. е.) го определя така: „Човекът е мярка на всички неща; на онова, което съществува, че то съществува, и на онова, което не съществува, че то не съществува“.

Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.“ Ерих Мария Ремарк (1898 – 1970)

Когато ми противоречат, събуждат не гнева ми, а вниманието ми; аз се обръщам към тоя, който ми противоречи и който следователно ме учи. Общата кауза и на двама ни трябва да бъде истината. Мишел дьо Монтен (1533 – 1592)

Предложението на Европейската комисия 17-годишните да могат да шофират автомобили и камиони става повод за спорове сред голяма част от обществото. Статистиките показват, че броят на катастрофи с млади водачи е голям (всеки две от пет катастрофи). В същото време Европа отчита липса на професионални водачи на камиони и автобуси. Коренът на тази спорна ситуация е свързан със събирането на противоречията – има нужда от млади водачи и младите водачи често причиняват катастрофи.

При спор „етично решение има само там, където конфликтът във всичките му аспекти е съзнаван“. (К. Г. Юнг)

Бертолд Брехт (германски поет, драматург, режисьор) има склонността да бъде директен и да оспорва широко възприети от обществото вярвания. Например той оборва вярването, че този, който се смее последен, се смее най-добре, с фразата „Този, който се смее последен, още не е научил лошите новини“. Атакува също така тезата, че изкуството е рефлексия на света с фразата „Изкуството не е огледало, което отразява света, а чукче, с което да му придадеш форма“.

Законопроектът за ВЕИ в Черно море се свърза в общественото пространство със спорове – „за“ или „против“ ток за България от Черно море. Против проекта имат доводи рибарите, еколозите и туристическия бранш. В споровете трябва да се намери баланс между иновациите, развитието на вятърната енергия и опазването на поминъка на засегнатите сектори.

Споровете за компютърните игри се движат в две посоки – най-популярната и най-слабата игра на годината. Игрите, които са пълни с бъгове, а също и тези, в които геймърите влизат в ролята на пасивен наблюдател, обикновено влизат в класацията за най-слаби игри. Какъв е пътят към приза най-добра игра на годината? Тя естествено трябва да се хареса на възможно най-широка аудитория.

Благодаря на враговете ми. Ако не бяха те, нямаше да бъда това, което станах. Салвадор Дали

Почтено чувство е да негодуваш, да бъдеш съдия над всички строг и с реч от яд пламтяща да бичуваш недъзи, слабости, разврат, порок … Но има нещо по-добро, о брате, от твоя гняв и благороден бес, а то е: да обичаш – и туй подвиг свят е, и много труден, много славен днес. („Любов трябва“, Иван Вазов)

В стадото на жирафите йерархията се спазва, което е причина за редките спорове между тях. До битка за лидерското място обикновено се стига между двата най-едри мъжкари в стадото. При спор със съперници жирафите предупредително се хапят и се блъскат с глави. Не се блъскат с предните копита, които са най-силните им оръжия, за да не си нанесат големи наранявания. Победеният признава победата на другия, като направи няколко крачки встрани.

Най-простият термометър за успех е завистта на губещите. (Пол-Мишел Фуко)

„Няма слава в наказанието“. (Пол-Мишел Фуко)

„За“ отпадането на студентските такси е представителството на студентите. Статистиките сочат, че повече от 90% от студентите подкрепят идеята. От МОН напомнят, че в България има много младежи, които не учат и не работят. Така ще им бъде дадена възможност да учат и да останат в България.

„Ако спориш с идиот, вероятността той да прави същото е много голяма“ – Марк Твен

При спорове трябва да преценим пред кого изричаме похвали. Сократ казва: „Не е трудно да възхваляваме атиняни пред атиняни“. При похвалата се изтъква това, което е ценено от дадена публика. Така извеждаме ценното до степен на красивото.

За или против казармата? Доводите и на двете страни през годините са се превърнали в клишета. Може би трябва да отбележим и още една възможна позиция в този спор – „против“ казармата, такава, каквато е била в миналото, и „за“ казармата, такава, каквато днес е в много развити държави.

Липсващото ухо – „Докато постоянно прехвърляме вината върху други, мястото ни е все още в сганта; държим ли отговорен винаги само себе си, значи сме на пътя на мъдростта; обаче мъдрецът не смята за виновен никого, нито себе си, нито другите“. Кой изрича тези думи? Епиктет преди хиляда и осемстотин години… Липсвало е обаче ухо за тях, хората не са имали ухото на Епиктет.“ (Ф. Ницше, „Човешко, твърде човешко“)

„Всичките неразбории, зависти, укори произлизат повечето от глупостта…“ (Левски до Каравелов, 25. 08. 1872г.)

Спорове за най-големия проблем на България – „Големият проблем на България не е беднотията, мизерията или безработицата. Дори и демокрацията не е най-големият й проблем. Има един такъв израз: гледаш го, нищо човек, а то голям идиот. Ето този „нищо човек“ или нищожество е най-големият проблем на България.“ (Виктор Пасков)

Сънищата ни дават възможност да проникнем в света на предчувствията. Да се вярва или да се отрича ролята на сънищата? Споровете в съвремието ни са по-често ориентирани към материалната действителност (за разлика от споровете през древността). На практика творческата сила на човека днес е насочена към развитието на техниката и науката. В тази връзка швейцарският психолог Карл Юнг казва „Натрупахме много знания, но не помъдряхме“.

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“ – Левски до Филип Тотю, 18.04.1871 г.

„Знаещият човек не се самоизтъква, самоизтъкващият се човек не знае“. – Лао Дзъ (6 век пр. н. е. – 5 век пр. н. е.)

„Мъдрият не спори, спорещият не е мъдър.“ – Лао Дзъ (6 век пр. н. е. – 5 век пр. н. е.)

Преди да се включим в спорове, трябва да доловим потока на живота. „Имало едно време един човек, който загребал с шапката си вода от потока… Не съм този поток. Аз съм до потока, но не предприемам нищо. Има и други до потока, но повечето от тях смятат, че трябва те да направят нещо с него. Не правя нищо. Не мисля, че съм този, който би трябвало да се грижи черешите да имат дръжки. Стоя и съзерцавам удивен онова, което Природата може да направи.“ (Юнг)

„Да се гордееш с дрехата или сандалите си е все едно да се гордееш с шивача или обущаря си“. (Демостен – 384 пр. Хр. – 322 пр. Хр.)

Вглеждайки се в многоетажната човешка природа и в проектирането във външни изяви на вътрешното желание на хората за спорове, писателят Хемингуей (1899 – 1961) заявява: «Казват, че боевете с петли са жестоки. Но какво, по дяволите, друго трябва да прави един боен петел?»

От самото си начало боевете с петли предизвикват спорове. Противниците на този “спорт” отбелязват и многото измами, с които той е съпроводен. Собствениците на петли могат например да натрият врата на петела със свинска мас или олио, върху натривката поръсват черен пипер. Ако другият петел хване врата на противника си, пиперът влиза в клюна му, така той загубва част от боеспособността си.

Ако позицията, която човек заема по време на спор, показва контрол, власт и сила, това може да му даде превъзходство в спора. Тезата може да се илюстрира с една от най-дискутираните картини в западното изкуство – „Минини“ (1656г.) или „Семейството на Филип IV“ на Диего Веласкес (1599 – 1660). В картината позиционно художникът е кралят и изглежда като човек с власт, въпреки че реално няма такава, докато членовете на кралския двор са малки.

„Когато ме питат каква е разликата между картина на Веласкес и добра снимка, отговарям: седем милиона долара“. – Салвадор Дали

„На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.“ – Васил Левски до Филип Тотю, 01.03. 1871г.

„В спора, когато оборваме чуждо мнение, а едновременно излагаме и своето, непрестанното съобразяване с другото мнение обикновено измества естественото ни отношение към нашето собствено мнение: то изглежда вече някак преднамерено, по-рязко, едва ли не преувеличено“. – Фридрих Ницше

През 19 век американският президент Андрю Джаксън решава, че индианското племе чероки трябва със сила да бъде преселено на запад. Чероките внасят жалба във Върховния съд и печелят делото. Като разбира това, администрацията на президента Джаксън подписва договор с няколко представители на чероките, които не са оторизирани да действат от името на всички чероки. Той е отхвърлен от повечето членове на племето. Договорът предвижда преселване на цялата общност на запад от Мисисипи. Така през май 1838г. 13 000 чероки са прогонени от американски войници. Пътят им остава известен като „Пътят на сълзите“.

Една притча, която е алегория за споровете в човешката душа, разказва за стар чероки, който обяснявал на своя внук, че в душата на човека спорят един с друг два вълка. Единият е черен. Той е завистта, злобата, гневът, алчността, лъжата. Другият е бял. Той е обичта, спокойствието, добротата, щедростта. Внукът попитал стария чероки кой вълк побеждава в този спор, а той му отговорил, че от нас зависи кой ще победи. Ако всеки ден храним белия, черният ще умре от глад. Но ако редовно храним черния, белият ще бъде победен.

За или против благотворителността – „Филантропия! Благотворителност! Колко души шарлатани покриват своите мръсни дела чрез тия благозвучни думи…Благотворителността не може да изкорени злото, тя не обяснява причините на безбройните страдания на човечеството, не унищожава тия причини, а лекува само следствията. Тя само затуля устата на гладния, приспива страдащия и приучава недоволния на робство и търпение. (Не филантропия, а коренни реформи“, Х. Ботев)

През 1884г. английската кралица Виктория упражнява кралския прерогатив на милостта и сменя смъртните присъди на Томас Дъдли и Едуин Стивънс с лишаване от свобода за шест месеца поради обстоятелствата на тяхното престъпление, канибалство на един от екипажа на лодка в открито море с цел да оцелеят другите членове на екипажа. И до сега е спорен въпроса дали упражняването на кралския прерогатив е бил правилно решение.

Една обширна територия, две велики сили и една сделка. Правилно ли е било решението на Русия да продаде Аляска на САЩ? До днес това решение е повод за спорове. В „Къде си, Аляска?“ Джон Грийн казва: „Де да можехме да видим безкрайния низ последствия, които произлизаха и от най-нищожната ни постъпка. Но разбираме какво е било правилно едва когато правилното вече няма значение“.

До днес продължават споровете от времето на Студената война за справедливостта и тежестта на наказанието на семейство Джулиъс и Етел Розенберг, което предава на Съветския съюз ядрените тайни на САЩ. Джулиъс и Етел Розенберг сядат на електрическия стол на 19 юни 1953г. Те са първите американци, които са екзекутирани в мирно време за шпионаж. Етел е единствената екзекутирана жена в САЩ за престъпление, което е различно от убийство.

Милиони хора са видели, как падат ябълки, но само Нютон се запитал защо. – Бърнард Барух

„Трябва да намериш начин да уредиш споровете си, без да прибягваш до оръжие“. – Алберт Айнщайн

Скептицизмът заедно със суетността на съзнанието често намира израз в отрицателни коментари. Един от известните гръцки скептици – Тимон (живял в Атина по време на Пелопонеските войни между 431 – 404 г. пр. н. е.) – отправял хапливи, обидни и ругателски нападки към всички около него – хора, идеи, философии. Една от версиите за епитафията на гроба му е: „Приближи, за да те прокълне“.

Хигиената на коментиране се свежда до излагане на мнение без крайни определения, обиди, арогантност, неуместни сравнения, грубост, циничност и неуважителност. Вредата от липсата на хигиена при негативно коментиране се състои в заразяване на околните с негативни чувства и емоции – тъга, гняв, неудовлетвореност, омраза.

Споровете за и против богомилите през 10 век в българското общество са доказателство за съществуващата по това време криза в обществения живот. А продължаването на тези спорове през следващите 11 века и определянето на богомилството от някои като „учение, дало културата на Европа“, а от други като „учение, което погубва човешките души“ показва, че тази криза не е преодоляна.

Спорът между богомилите и техните опоненти, започнал преди 11 века, е изложен от Презвитер Козма в „Беседа против богомилите“. Един от спорните моменти е отношението към властта: „Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите; ненавиждат царя; ругаят старейшините, укоряват болярите…“ Като опонент Презвитер Козма смята, че „царете и болярите са поставени от бога“ и затова всеки трябва да се моли: „Господи, спаси царя…“

Един от най-известните мексикански активисти, които повече от 30 години настояват за връщането на короната на Монтесума от Австрия в Мексико, е Xokonoschtletl Gómora. Той добавя своята гледна точка към споровете за Бога, като издава книгата си „Единственият ни Бог е Земята“.

В спора между Австрия и Мексико за короната на Монтесума и двете страни са направили научни изследвания във връзка с евентуалното преместване на короната от Австрия до Мексико. Тези изследвания показват, че ценният предмет може да не оцелее при транспортирането му. Оправдан ли ще е рискът да се транспортира короната, за да се търси справедливост?

Кривди жестоки пак вред царуват, голото зъзне, гладното мре, вражди, омрази света вълнуват – простата дата не ще ги спре. – „Нова година“, Иван Вазов (1888-1889)

При спор едната страна е победена и ранена, но „двойната природа на раняването ни задължава да раличаваме това, което съкрушава и това, което съживява.“ (Джеймс Холис)

„Съдия, търсещ справедливост, представлява решително съзнание, готово да се бори срещу сенките на престъпността, агресията и несправедливостта. Но подобно неотстъпчиво съзнание може да остане голо, лишено от силата си, паднало в собствената си сянка.“ – Ерел Шалит

Във връзка с Първата световна война (1916) Юнг пише: „Събитията от войната ясно показват, че нашият манталитет се отличава с безсрамна наивност, с която ние съдим врага, а в преценката, която му правим, без да искаме, разкриваме собствените си дефекти: ние обвиняваме нашия враг в собствените ни непризнати грешки“.

„Битката с един определен ДРУГ е възможност за трансформация.“ – Ерел Шалит

„Сред северните примитивни племена на Европа има приказки, които се въртят около състезание, като например кой ще предизвика опонента, за да избухне той пръв. Този, който издържа дразнение и тормоз по-дълго време, без да губи контрол, печели състезанието, а изгубилият трябва да му стане слуга и да върши най-унизителни неща“. – Мари-Луиз фон Франц

Къде трябва да е фокусът при анализ на грешките, допуснати при решаване на спорове? Нашите или чуждите грешки? Тезата на Юнг е, че е по-целесъобразно да анализираме собствените си грешки – „Познанието на грешките на другите не е толкова ценно“, защото „опитите ни да поправим другия са със съмнителна стойност, ако изобщо имат някакъв ефект“.

„Има хора, които щом се разгневят и обидят другите, първо, изискват да не им се сърдят и, второ, да им съчувстват, че са станали жертва на подобни гневни изстъпления.“ (Ницше) Възниква спор, в който те търсят съчувствие, което е белег за наглост.

Съществуването на конфликтите в човешкото лично и обществено битие по убедителен начин доказва, че животът на отделните хора, народи и държави не е тест с няколко възможни отговора. Налице е дори вариантът „нито един от посочените“.

За мълчанието в спорове: „И за двете страни най-неприятният начин да се отговори в една полемика е човек да се ядоса и да замълчи: защото атакуващият обикновено си обяснява мълчанието на другия като израз на презрението му към него.“ (Ницше)

Условие при спор – „Който не умее да охлажда мислите си с лед, не бива да се излага на жаркия зной на спора“. – Фридрих Ницше

При спорове за негативни отзиви отрицателният резултат също е резултат. Когато недостатъците ни доведат до неуспехи и те получат обществен отзвук, може да променим мисленето си и да приемем, че всички грешки са полезни заради опита, който сме натрупали. И като Едисън да обобщим: „Аз не правех грешки, а просто намерих десет хиляди начина как това не бива да се прави“.

При решаване на спорове, свързани с негативни онлайн отзиви, на първо място трябва да се приеме неизбежността на отрицателните коментари.

В спора понятията стратегия и тактика понякога се възприемат като еднозначни или синонимни. Всъщност те са съвсем различни. Добрата стратегия при спор може да стане жертва на лоша тактика – казва Гари Каспаров. „Всеки разумен човек може да направи план за победа по време на война, стига, разбира се, да не отговаря за осъществяването на този план“ – казва Чърчил, като насочва към отговорността при осъществяването на плановете в спорни ситуации и ролята на правилния избор на стратегия и тактика.

Относно споровете за или против работата от вкъщи… „Познай себе си“ – това е основополагащо изискване за този, който започва труд от вкъщи. Собствената способност за работа зависи от това колко добре индивидът познава себе си. Илюзиите по отношение на собствената си личност стават патерици за тези, които са избрали онлайн работата.

Нововъведенията сами по себе си в спор не са гаранция за успех. Много нововъведения в бизнеса доказват това. Има изобретатели, които губят или твърде късно печелят спорове за откритията си. Интересен пример е съдбата на италианеца Антонио Меучи. През 1871г. той подава молба за патентоване на изобретението си „телетрефон“, но после не успява да я поднови поради липса на средства. Три години по-късно представя изобретението си на американска компания, която пък заявява, че е изгубила описанието на изобретението. А след още две години в заглавията на пресата Меучи вижда изобретението си и научава, че американецът Греъм Бел е изобретил телефона. След дълъг съдебен спор съдът в Ню Йорк излиза с решение в негова полза, но поради давност на срока за патента Меучи вече не може да се възползва от патента си. Той умира в бедност. През 2002г. Конгресът на САЩ признава авторските права на Меучи и го обявява за истинския изобретател на телефона, но повече от век Греъм Бел се смята за новатора, който е създал телефона.

Психологическото въздействие на една или повече силни страни на спорещите може да бъде от особено важно значение. Например през Втората световна война в настъпление влиза ново оръжие – тежките немски танкове „Тигър“. Това е една от най-добрите машини във военната история. Първото участие на Тигър е през 1942г. в боевете за Ленинград. На руските екипажи е наредено да влизат в бой с Тигър при съотношение 1 към 5. Английските и американските танкисти решават да избягват всякаква среща с него. Достатъчно е да се спомене името Тигър, за да настъпи паника сред противниците.

Съвременни бизнес спорове – картина, създадена от ИИ

Тезата, че изкуство, създадено от ИИ, не може да получи авторски права, се аргументира с факта, че липсва човешка намеса в създадените произведения. Американският съд във Вашингтон, окръг Колумбия, постановява, че изкуство без човешка намеса не може да бъде защитено с авторски права. Опитите на компютърните учени да патентоват генерирани произведения досега са неуспешни. Наистина ли изкуството, създадено от ИИ, е без човешка намеса, след като инженери (хора) са създали софтуера, художници (хора) са станали основа на данните за обучение, потребители (хора) стартират и работят с машината.

Споровете в древността – картина, създадена от ИИ

Какво може да се направи, за да не се стига до спорове относно домейни? При регистрация трябва да се уверим, че думите, използвани в домейна, не са запазена марка.

Ум да дават — много, пари — никой.

Електронната търговия генерира милиони спорове на година.

Домашното насилие е вид решаване на спорове чрез неморални и често нелегални средства.

Благородните елени са полигамни животни и мъжките решават споровете си относно женски с битки

Троянската война като спор и дървеният кон като решение, което е базирано на заблуда.

Мъжките кози са склонни към решаването на спорове по между си по агресивен начин.

Войната в Украйна представлява нерешен международен спор, който за съжаление коства животите на голям брой хора.

Съдебните палати са основно място за разрешаване на правни спорове. На снимката е съдебната палата във Виена, Австрия.

Дуелът е бил важно средство за разрешаване на спорове в миналото, но днес е забранен, с изключение на спортните дуели.

Когато мъжките жирафи спорят за водачество на групата, залюляват главата си и със замах я удрят в главата или шията на противника. По-слабият отстъпва и стадото се повежда от най-силния мъжки жираф.

При разрешаване на спорове пеликаните разчитат на визуални знаци чрез крила и клюнове. Враждебното поведение включва щракане с клюна по врага или махане с крила по заплашващ начин.

Модният бизнес е една от индустриите в съвременния свят, зад която стоят постъпления от стотици милиарди долари като пазарен дял в световната икономика. Статистиката сочи, че едни от най-богатите фирми в света са модни гиганти. Авторскоправното законодателство в цял свят, включително и българският Закон за авторското право и сродните му права, защитават оригинални щампи и модели, уникални цветове и нови комбинации от графични елементи, използвани за облекло и аксесоари.

Рeĸopд за най-скъп развод дъpжи нaй-бoгaтият чoвeĸ в cвeтa Джeф Бeзoc. Πpeз 2019 гoдинa тoй ce paзвeжда c дългoгoдишнaтa cи cъпpyгa Maĸeнзи Cĸoт, ĸaтo тяxнaтa раздяла e oцeнeнa нa 35 милиapдa дoлapa.

Паунът винаги е в спор с домашните птици и на фермерите не се препоръчва отглеждането му заедно с кокошки, пуйки, юрдечки, гъски и други подобни птици. За да затвърди лидерската си позиция, паунът прави опити да ги нарани.

България е на едно от челните места по брой на магистрати на глава от населението сред 47 изследвани страни. Общият брой на българските магистрати през 2012 г. е 57.8 на 100 хил. от населението, от които 27.1 са прокурори и 30.7 – съдии, което поставя България на второ място в ЕС по този показател.

Споровете между родителите често имат негативни последици при децата.

Шумът е една от най-честите причини за междусъседски спорове. Домът е място за отдих и почивка и точно тази негова функция става неработеща, ако съседът не спазва регламентираните часове.

Системният тормоз и неприязън в междусъседските отношения стават причина за спорове, които ескалират до подписки, нотариални покани, съд.

Сънищата ни дават възможност да проникнем в света на предчувствията. Да се вярва или да се отрича ролята на сънищата? Споровете в съвремието ни са по-често ориентирани към материалната действителност (за разлика от споровете през древността). На практика творческата сила на човека днес е насочена към развитието на техниката и науката. В тази връзка швейцарският психолог Карл Юнг казва „Натрупахме много знания, но не помъдряхме“.

В Германия за 2022 г. на ден са регистрирани средно по 432 случая на домашно насилие. 80% от жертвите са жени, 78% от извършителите са мъже, като 60% от тях са настоящи, а 40% бивши партньори.

Теория на игрите разглежда няколко вида игри. Крайна е играта, при която броят на възможните действия е ограничен. Съответно играта може да бъде и безкрайна. Ако теория на игрите се използва, за да представи решения при спорове, това може да се илюстрира с Питагоровото дърво.

Просията е синоним на безделничество и е спорен въпрос по отношение на законността в различните юрисдикции по света.

Всеки спор е съпроводен от влагане на енергия, висока концентрация на напрежението в резултат на желанието да вземем най-правилното решение в конкретната ситуация. Спорът активира мозъка ни. Можем да деескалираме напрежението чрез почивка.

Коридата е неравностоен спор между бик и човек с широка публика. Преди да се изправи срещу матадора, който ще го убие, бикът е подлаган на тормоз, за да няма съпротивителни сили. Тормозът включва вазелин в очите, мокри вестници в ушите, памук в ноздрите, забита игла в гениталиите, сода каустик на краката, разхлабителни в диетата.

Споровете дали ИТ платформите носят отговорност за публикуваното съдържание в тях са в американския Върховен съд.

Споровете за злоупотреба с власт се срещат в работата, политиката, семейството, при кредитори, при религиозни институции.

Екологичните спорове са свързани с необходимостта от отговорност към природата. Екологични платформи търсят справедливост в около 1000 екологични конфликта по света.

Статистиката показва, че в годината интернет потребителят загубва 6 часа за четене и изтриване на спам.

В Южна Корея над 200 000 учители излизат на протест пред Националното събрание на Сеул с искане за по-добра защита на правата им, след като млада учителка е отнела живота си след такъв тормоз. Те алармират, че за последните 6 години 100 учители са отнели живота си по тази причина, като 57 от тях са преподаватели в начални училища.

В Тибет жената има право да има двама съпрузи.

В Непал бъдещите майки на съпрузите сключват предварителен договор 15-20 години преди сватбата

От създаването си през 1952г. досега Съдът на Европейския съюз, чието седалище е в Люксембург, има 43 718 постановени решения и определения при състав 281 членове (от 1952г. досега).

Плащането на обезщетение при спор между пътник и авиокомпания се определя от причината за отмяната на полета и дължината на маршрута. Паричната компенсация може да бъде между 250 и 600 евро. Например при маршрут 1500 км обезщетението е 250 евро, но от 1500 до 3500 км то става 400, а над 3500 – 600.

„Мисълта и въображението са в постоянен спор и в съревнование със самия живот“. Йордан Радичков

Автопортрет на Егон Шеле (1890 – 1918). За три негови картини, на обща стойност 3, 75 млн. долара, спорят музеи в САЩ и наследниците на колекционера от еврейски произход Фриц Грюнбаум.

Арт детективът Артър Бранд, наричан Индиана Джоунс в света на изкуството, е специалист по решаване на спорове в тази сфера. Септември 2023г. той връща на холандски музей открадната през 2020г. картина на Винсент ван Гог. Бранд смята, че по пътя си в криминалната верига картината е загубила голяма част от стойността си, защото крадците вече са осъдени и притежателят на картината рискува глоба в размер на милиони.

Психологическата манипулация като негативно средство за решаване на спорове често е скрита зад наглед обикновени неща (статии във вестници, предавания по телевизията, реклами, филми, песни, анкети, проучвания), нейният истински смисъл е прикрит.

В рекламните текстове повторенията постигат подсъзнателни внушения на определена информация и са психологическа манипулация, която може да бъде използвана при решаване на спорове. Тавтологии като „безплатен подарък“, „нова иновация“, „друга алтернатива“ например се срещат често в медийното пространство.

Да погледнем към псевдосоциологическите анкети, с които често ни заливат медиите. Въпросите са зададени така, че да се получи необходимия отговор. По време на предаването хората гласуват по телефона или изпращат SMS и (което е странно) плащат чрез телефонната си сметка за манипулацията. На манипулирания например се създава фалшива илюзия за автентичност, той не се възприема като пасивен наблюдател, а като участник в събитията и присъстващ в тази реалност, даже и в някои случаи като „творец“ на действителността. Постига се „ефектът на присъствието“.

Повторена сто пъти, лъжата може да се приеме за истина и да стане негативно средство за решаване на спорове.

За Гьобелс (министър на пропагандата в Нацистка Германия от 1933 до 1945) лъжата е средство за решаване на спорове: „Ако кажеш достатъчно голяма лъжа и я повтаряш, хората евентуално ще повярват. Лъжата може да бъде поддържана само толкова, колкото държавата може да скрие от населението нейните политически, икономически и военни последствия“.

„Призрачната“ армия на съюзниците през Втората световна война използва надуваеми танкове за заблуда на противника.

Бенджамин Франклин е един от основателите на САЩ и изобретател на гръмоотвода. Един от неговите житейски принципи е „Избягвай да нагрубяваш и да се караш с хората“. Франклин се ръководи от този принцип в споровете, в които участва.

Ефектът на Бенджамин Франклин може успешно да се използва при решаване на спорове, защото разглежда промяната на възгледите на основата на това как човекът се държи с другите. Това е психологически ефект, свързан с правенето на услуги.

Изследванията показват, че измамите с покупки от интернет са вторият най-разпространен тип измама, като първият са обявите за работа.

Фалшивите сайтове пораждат спорове и при двете страни (продавачи и купувачи) при онлайн арбитраж на дребно.

Мега спорът САЩ срещу Гугъл по обвинение за незаконно постигнат монопол в бизнеса с търсачки показва, че господството на ИТ гигантите може да бъде оспорено.

„Никога не притискай отчаян враг твърде много“ – съветва Сун Дзъ. В отчаянието си хората са способни на всичко. Затова на противника трябва да бъде оставен изход за изтегляне.

През май 2023г. Хенри Кисинджър навършва 100 години. Той продължава да дава консултации по геополитически ситуации чрез консултантската си компания. Продължават и споровете, свързани с него. За едни той е военен престъпник, за други успешен политик и американска легенда. Застанал между тези два полюса, Кисинджър илюстрира по своеобразен начин безсърдечието и жестокостта на политиката и дипломацията.

София е далеч от всички основни търговски центрове в България. До дунавските пристанища се преминават старопланински проходи, а до Черноморското крайбрежие са 400 километра. В близост е до западната граница, където няма връзка с европейските ни съюзници. Миграцията на хора към столицата води до икономическа криза в Северна България. Подходящ ли е бил изборът на София за столица на България?

Фаталната за Фуке дата е 17 август 1661г. На този ден Фуке поканил 6 000 гости, включително и краля. Когато Луи XIV пристига, е раздразнен от това публично излагане на показ на богатството на Фуке. Неговите дворци в и около Париж изглеждали несравнимо по-бедни. Не минава и месец след посещението на краля в замъка на Фуке (на 5 септември 1661г.) Фуке е арестуван за присвояване на държавни средства и построяването на крепост без съгласието на краля, което според обвинението представлявало опасност за държавата. Така се ражда легендата за завистта на краля и урокът, който получил Никола Фуке – „Никога не блести повече от краля“.

„Не убивай комар с меч“ – казва Конфуций и тези думи илюстрират съвета при спор да подбираме аргументите си според своя опонент.

След победа вземи противника под крилото си – с тази тактика Чингис хан превръща Монголската империя в най-голямата държава в човешката история. Завладените народи ставали лоялни на хана, а той – все по-силен с тяхната помощ. На практика много от победените племена се присъединяват към монголците и изчезват от историческата карта. Други доброволно преминават на негова страна.

Достоверен исторически извор или манипулация и умела пропаганда са книгите за войните на Гай Юлий Цезар? Опонентите му в Рим смятат, че походите в Галия са скъп начин, за да превъзнася себе си, а някои историци днес стигат до извода, че за Цезар военните действия са били необходими, за да направи политическа кариера и най-вече да плати големите си дългове.

Виктор Лустиг е професионален мошеник, който успял да продаде Айфеловата кула. Това е една от най-дръзките измами, които историята познава. Урокът при решаване на спорове е – влез в спора смело, защото тогава си убедителен и може да продадеш и Айфеловата кула.

Тактиката на комара при спорове е: бръмчиш и плашиш, но се криеш и нападаш в засада, пиеш кръв и бягаш. При Наполеон комарът са казаците.

Тактиката на комара при спорове е: бръмчиш и плашиш, но се криеш и нападаш в засада, пиеш кръв и бягаш. При САЩ комарът са Виет Конг.

Най-дискутираната тема по отношение на детектора на лъжата е може ли да бъде излъган. А най-малко дискутираният въпрос е дали опитите за надхитряване са насочени към машината, или към специалиста. Детекторът на лъжата включва машина и специалист, правоспособен полиграф-дознател, който отчита резултатите. Теоретично може да бъде надхитрен специалистът, а не машината.

В много ситуации историческите текстове влизат в актуален контекст. Такъв е и случаят с Магна харта. Този епохален документ, съдържащ идеята, че законът стои над управляващите, поставя началото на конституционната монархия в Англия и става образец при изготвянето на Конституцията на САЩ, Европейската конвенция за правата на човека, Общата декларация на човешките права.

В доклада на ЕС по отношение на киберсигурността се отчита, че в региони с оскъдни финансови ресурси приоритетите са други и не се отделят инвестиции в програми за киберсигурност, модернизиране на цифровата инфраструктура. Липсват умения в областта на цифровите технологии в публичните администрации.

За 2 март 1884г. в Градската градина в Пловдив е насрочен дуелът между Иван Вазов и Петко Славейков. За споровете между тях има две версии – официална и неофициална. Официалната версия е литературни и политически разногласия. Неофициалната версия – жена.

Споровете между Йордан Йовков и Елин Пелин стигат до съд. Съдебният спор остава неразрешен заради смъртта на Йовков, а Елин Пелин съжалява за участието си в него.

Не се е осъществила единствената мечта на Йовков: „Имам една-единствена мечта. Да мога нейде в окрайнините на града, като „бездомниците“, да си струпам колибка от две стаи и кухня. И то не от желание да бъда собственик, а да мога да поставя писмената си маса под един покрив, който знам, че е мой. Искам несмущаван от никого и на тишина да работя.“ Ражда се нов спор. Йовков трудно е понасял публичните нападки. Има ли връзка между литературния спор с Елин Пелин и смъртта му?

Основните принципи на айкидо са – бъди бдителен, бъди на правилното място, бъди в правилното време. Съчетаването им може да бъде всъщност ключ към успеха и при решаване на спорове.

„Когато противник излезе напред, влезте и го поздравете, ако иска да се отдръпне, изпратете го на път“- казва Морихей Уешиба, създателят на Айкидо.

Към въпроса за доверието в споровете отвежда келтската мъдрост: „Който ви казва грешките на другите, ще каже на другите грешките ви“.

Като медиатори друидите се обучават да разрешават спорове, търсейки решения, които са благоприятни за двете страни в спора. Съветите им могат да бъдат открити в запазените до днес келтски мъдрости – „Срещу думи, пълни с гняв, нищо по-добро от затворена уста“.

Михаил Михаил III Пияницата (византийски император) прави Василий I Македонец свой коняр, а после телохранител. Нито за момент не допуска възможността този човек да седне на трона му. Домогвайки се до сана на кесар, Василий успява да измести кесаря, а после организира неговата екзекуция. Съмнението е ценен помощник при решаване на спорове тъй като може да предотврати неочаквани аргументи или действия. Неслучайно Волтер възкликва: „Пази ме, боже, от приятелите, от неприятелите аз сам ще се пазя!, а Горбачов казва на Рейгън „доверявай, но проверявай“.

Стратегията на патентните тролове е да се използва съдебната система като средство за печелене на пари. За бизнеса се оказва трудно да намери защитна тактика в тази ситуация, защото съдебните разноски са по-големи за предполагаемия нарушител, отколкото за ищеца, който заплаща на адвоката си само при спечелено дело.

„Слушателят винаги съчувства на разчувствания оратор дори и ако последният не казва нищо. Затова мнозина замайват слушателите чрез шумотевицата си.“ – казва Аристотел.

Метафората позволява названията да се съставят с оглед лошите и добрите, красивите и грозните страни на предмета на спора от гледна точка на говорещия. Като илюстрация Аристотел разказва следната история. Един победител в състезания с мулета предложил на известен в древността поет (Симонид) да напише стихотворение за него. Поетът отказал, защото му било неприятно да възпява магарета. Но когато му предложили голяма сума, той съчинил следната метафора: „Привет на вас, дъщери на кобили вихрени!“

“Справедливостта изисква да се спори с факти.“ – Аристотел

Един от големите международни спорове на 20-ти век е Леополд II – тиранин или деец за силна и богата белгийска държава

Споровете относно твореца Кристо идват от разминаване на оценките за неговото изкуство на световната публика с тези на българската публика. „Никой не може да купи тези произведения, никой не може да ги притежава, никой не може да ги продаде на пазара, никой не може да продаде билети, за да ги види … Нашата работа говори за свободата.“ – Кристо

В спора с Инквизицията Галилей е принуден да се отрече от убеждението си, че Земята се върти около Слънцето. Въпреки че няма документирани доказателства, че е казал: „И все пак тя се върти!“, тази фраза се разпространява като един блестящ урок как да отстояваме докрай своите убеждения в споровете.

Едва на 19 години е изгорена Жана д‘Арк (1412 – 1431). По време на процеса тя успява да избегне капаните и манипулациите във въпросите на инквизиторите, но не и присъдата. Такъв капан е например въпросът дали тя има благоволението на Господа. Отговор „да“ води до обвинение в ерес, защото според църквата никой не може да знае дали има Божието благоволение. А отговор „не“ означава признание за вина. Жана отговаря: „Ако го нямам, нека Бог ми го даде, а ако го имам, нека ми го запази“.

Във всички спорове Шарл де Гол се придържа към максимата „Уважавам само тези, които ми опонират, но нямам намерение да ги търпя“, което показва, че уважението към опонента и острата критиката към неговата позиция не са самоизключващи се.

Шарл де Гол показва, че използването на убедителни спектакли при спорове може да има решаващо значение. Към края на Втората световна война генерал Айзенхауер издава заповеди, според които американските войници трябва да водят колоната към Париж след неговото освобождаване. Чрез различни маневри френският генерал Шарл де Гол прави така, че самият той и части от френската армия водят колоната. Стратегията провървяла и съюзниците започват да се отнасят с него като към новия лидер на свободна Франция. Де Гол знаел, че лидерът трябва да бъде пред своите войници и тази визуална връзка е важна, за да получи одобрението на съюзниците.

Значението на възрастта на спорещите често се преувеличава и може да се използва срещу тях. В много случаи такъв подход може да бъде атакуван с подходящи доказателства. Например Софокъл е писал трагедии до края на живота си. И понеже занемарил имота си, синовете му го извикали на съд. Поискали да отнемат властта над имота му, по причина на старческо оглупяване. Тогава старецът прочел на съдията току-що написаната от него трагедия „Едип в Колон“ и запитал дали това е писано от оглупял старец. Съдиите го оправдали.

Спорове за предимствата и недостатъците на старостта се появяват, когато ясно се види притискащата и наближаваща старост. Разрешаването на споровете, свързани с тази възраст може да прогони затрудненията, свързани с нея и да я направи по-лека и дори привлекателна. Полезно е много преди настъпването й да се замислим как по-лесно да понасяме тежестта на годините. Сципион (235 пр.н.е. – 183 пр.н.е.) пита Катон как не му тежи старостта, при положение, че всички възрастни хора, с които е разговарял, казват, че за тях тя е тежко бреме. Древноримският политик отговаря, че „за хората, които в себе си не носят никаква сила, за да живеят добре и щастливо, всяка възраст е тежка.“

В древността често са се разгаряли споровете относно кое е по-важно – физическата или умствената сила. Цицерон разказва, че атлетът Милон от Кротон тежко понасял старостта. Веднъж, когато видял на пистата да се упражняват млади атлети, той погледнал ръцете си и започнал да плаче, казвайки: „А тези са вече мъртви“. На това Цицерон отговаря: „Не толкова тези ръце, а ти, глупако, си мъртъв вече, понеже никога не си бил известен заради теб самия, а заради хълбоците и мишците си…“ Милон минал по стадиона в Олимпия с вол на раменете. „И така, кое от двете би желал да получиш – неговите физически сили или умствената сила на Питагор?“ – пита Цицерон.

Стратегията на Цезар при спорове: Ако опонентът ти се укрепи в непристъпна крепост, направи неговата крепост част от твоята През 52г. пр.н.е. Цезар побеждава в битката при Алезия като използва непристъпната крепост на Верцингенторикс срещу самия него. Войската на Цезар обсажда крепостта с войската на Верцингенторикс, а самата тя се подготвя за обсада от галско нападение. Верцингенторикс призовава останалите гали за помощ, но Цезар прави двоен обсаден пръстен около Алезия. Това му позволява да победи съюзниците, които се притичат на помощ.

Разделяй и владей или обединението прави силата – и двете тактики може да се използват при решаване на спорове В „Бележки за Галската война“ Цезар пише, че прилага политика, базирана на принципа „разделяй и владей“. Тактиката на Верцингенторикс (ръководител на галите) е противоположна – обединяване на галските племена, атаки срещу римляните и оттегляне в укрепления.

Тезата, че старостта променя характера, е спорна – „Както не всяко вино вкисва с течение на времето, така и не всеки характер се разваля от старостта“ (Цицерон)

„Това е портретът ми, но само до кръста.“ – Така отговаря френската куртизанка Нинон дьо Ланкло на въпросите, свързани с автобиографията й. Отговорът й всъщност представя тезата, че спорещият може да нарисува своя собствена позиция, като използва само част от фактите, които знае.

„По-добре да бъдеш мамен, отколкото да оскърбяваш приятеля си със своето недоверие“ – мисълта на френската куртизанка Нинон дьо Ланкло отвежда към ролята на доверието при спорове. То е важна предпоставка за тяхното решаване, като това не изключва присъствието на съмнение.

„Пороците, както и достойнствата могат да бъдат понякога много очарователни“ според френската куртизанка Нинон дьо Ланкло. И силните, и слабите страни на спорещия може да се използват в негова полза, ако се намери правилния подход.

Декорациите в киното и звуковите ефекти създават заблудата за реалност. Заглавието на филма на режисьора Жан Реноар „Великата илюзия“ (1937г.), получил награда за най-добър филм от филмовата академия на САЩ, всъщност може да бъде определение за киното. Триковете на киното могат да послужат като отправна точка за решаване на спорове, доколкото всеки спор може да се разгледа като театрално-сценично зрелище.

Филмовите трикове и илюзионни сеанси могат да създадат заблуда за достоверност. Киното ни учи, че при спорове трябва да проявяваме изобретателност и гъвкавост в тематично отношение. Ценен урок е необходимостта от комбиниране на аргументите в определена последователност.

Кое е по-важно в спора – въпросът или отговорът? Според Изидор Исак Раби, Нобелов лауреат за 1944г. (за откриването на ядрено-магнитния резонанс), въпросът винаги е по-важен от отговора – „задаването на добри въпроси ме направи учен“. В този смисъл задаването на добри въпроси може да ни направи победители в даден спор или незадаването на такива да ни превърне в жертва на психологическа манипулация, като „пренапише“ погледа ни по даден проблем.

Музеят на миниатюрите и киното в Лион (Франция) е едно необичайно място, където киното може да бъде видяно като разсъблечена илюзия, а фантастиката като избродирана бод по бод реалност. Реквизитите от различни известни филми („Междузвездни войни“, „Терминатор“, „Гладиатор“, „Шифърът на Леонардо“, „Джентълмените предпочитат блондинки“, „Матрицата“) разкриват заблудите при създаване на достоверност чрез макетни снимки. Когато се види макета на дървения кораб на Клеопатра в неговите миниатюрни размери и се сравни с филмовото му изображение, става ясно колко голяма може да бъде заблудата.

Пред спорове за завещанието си са изправени богатите хора. Тези спорове се пренасят често и сред близките им. Едно различно решение на споровете е да се остави богатството на общността. Тапицерът Луис Дантон от Лион (Франция) през 1856г. има конкретна визия за своите пари и имущество – на един от централните площади с тях да се направи фонтан, който непрекъснато да се захранва с вода. Така богатството му се превърнало в пътуваща през вековете красота, озвучена от безсмъртието на водата.

Скептицизмът в споровете изхожда от тезата, че не е възможна обоснована истина, защото не е възможно неоспоримо знание. Секст Емпирик ( II – III век пр.н.е.) например доказва, че не са възможни каквито и да било общозадължителни научни, теологични, етически и т.н. истини и препоръчва въздържание от всякакво решение. По този начин във всеки спор ще имаме душевно равновесие. Секст Емпирик предлага хората да се ръководят в живота от естествените си потребности, от своите наклонности, навици, закони, традиции и преди всичко от обикновения здрав разум.

Съдене ли е мнението при спорове? Според Епикур (342 – 270 пр. н. е.) в споровете важен момент е мнението, което е отношението на общата представа, която имаме в нас, към нещо (предмет, усещане, наглед); това е съдене. Мнението може да бъде истинно или неистинно – то е истинно, когато нагледът се потвърждава от свидетелството. Когато имаме една представа, необходимо е свидетелство, че сме видели това или го виждаме сега.

Отстъплението в спора може да е подготовка за по-добра атака – „Навеждай се само за да вдигнеш.“ – Епикур

„Действай в съответствие със замислите на противника: Човешкият живот е битка с коварството на другите. Хитростта прилага стратегията на скритите намерения – никога не прави това, което предизвестява. Прицелва се измамно, за да заслепи, изкусно насочва заплахи в противоположната посока, за отклоняване на вниманието и нанася удара си там, където никой не го очаква, винаги сееща заблуди.“ – Балтасар Грасиан

„Нищо не изисква повече предпазливост, отколкото истината – това е пускане на кръв от сърцето“. (Балтасар Грасиан)

Булгарус де Булгарис преподава в юридическото училище на Университета в Болоня, който е най-старият съществуващ университет в Европа. Булгарус де Булгарис е един от неговите основатели. Той е сред първите юристи в Европа, които издигат идеята за „справедливостта“ като основа на законите. Известна е например една разпоредба, която носи неговото име, в която се защитава тезата, че ако майка вземе чужди продукти, водена от нуждата да нахрани децата си, това не може да бъде квалифицирано като кражба.

Всеки изгражда своя представа за това какви трябва да са хората, какви действия трябва да извършват. В спор тази представа се превръща в съвет. Според Аристотел (384 пр. Хр. -322 пр. Хр.) можем, след като изречем този съвет, да променим словесния израз и да превърнем съвета в похвала. „Не бива да се гордеем с даденото от съдбата, а с това, което дължим на себе си.“ В тази си форма изречението е съвет. Ако променим словесния израз, съветът може да се превърне в похвала: „Той не се гордееше с даденото от съдбата, а с това, което дължеше на себе си“.

„Мисълта и въображението са в постоянен спор и в съревнование със самия живот“. Йордан Радичков

Невлизането в съюзи и пазенето на независимост може да предотврати спорове – такава е тактиката на Елизабет I (1533 – 1603). „Виждам, но не казвам нищо“ е нейният девиз, а личното й мото: „Винаги същата“.

Невлизането в съюзи и пазенето на независимост може да предотврати спорове. Към тази тактика за предотвратяване на спорове се придържа Елизабет I. Тази тактика води до мир, до културен и икономически подем в Англия. Елизабет I е известна като „кралицата дева“, защото не се омъжва, въпреки че има много кандидати за брак – „По-добре да бъда самотна клетница, отколкото омъжена кралица“. Може би причината за това нейно решение е също придържане към тактиката за пазене на независимост. Бракът е съюз, който също може да роди спорове.

В много случаи правим преценка, че не можем да спорим с опонент, защото той може да ни причини щети. В подобна ситуация може чрез правилен подход да го прехвърлим на трето лице, което може да се справи по-добре от нас с опонента: Ти от безумния как би се отървал? Със бой? Но ако слаб си, май не бива. С друг силен гледай да го спречкаш ти, Той вместо тебе ще го усмири. Лафонтен (1621 – 1695)

Роднинството и приятелството често са поставяни на един кантар и хората водят спорове – кое от тях тежи повече. Според Цицерон приятелството превъзхожда роднинските връзки, защото при тях доброжелателността може да изчезне, а при приятелството не може. И още „Изчезне ли доброжелателността от приятелството, то престава да съществува, а роднинството остава“.

Трябва ли да се избягват многото и сериозни приятелски връзки? Защитниците на тезата, че трябва да се избягват многото приятелски връзки, казват, че така няма да се наложи един-единствен човек да се притеснява за много хора. В подкрепа на тази теза например Херодот разказва историята на гръцки цар, който написал писмо до персийския цар с покана за приятелство. Персиецът отказал с мотива, че гръцкият цар в момента е щастлив, но след всяко щастие идва нещастие. Ако станат приятели, а гръцкият цар бъде постигнат от неизбежното нещастие, то той ще трябва да страда заради своя приятел.

Спорът за връзката между богатството и щастието може да бъде илюстриран с дискусията между атинянина Солон и цар Крез. Цар Крез запитал Солон кой е най-щастливият човек, надявайки се, че Солон ще спомене името на царя. Солон отговорил: „Ето виждам, че си човек пребогат и цар на много хора, но все още не искам да ти отговоря на онова, което ме запита, преди да съм узнал, че си свършил дните си по прекрасен начин.“

При човекоподобните маймуни безпристрастните страни се намесват, когато възникнат спорове. Арбитрите в конфликтите не са предубедени – не са съюзници на никоя страна в спора. Те не проявяват агресия и не влизат в ролята на наказващи. Рисковете при тяхната полицейска дейност произтичат от необходимостта от приближаване до бойната разправия. Така арбитърът рискува да се превърне в мишена на спорещите. В опита си да прекрати спора той може да заплати висока цена.

Причина за хазартните спорове е честата липса на контрол при залагащите. В основата на игрите е идеята за забавление, но при липсата на контрол у играча последствията стават тежки. В затвора влиза например бивш началник на полицията в САЩ и хазартен играч за проиграване на федерални средства. Той използва 10 000 долара от средствата за борба с наркотиците за игра в казина.

Правилната мисъл не е последната истина в спора, няма защо да се бориш с онези, чиято мисъл ги е довела до различни от твоите изводи. Тази търпимост чудесно е изразена в историята за тримата мъже, които трябвало да опишат слон в тъмнината. Първият, докосвайки хобота, рекъл: „Това животно прилича на водосточна тръба“; вторият, хващайки ухото, казал: „Това животно е като ветрило“; третият, опипвайки краката му, описал животното като колона. – Ерих Фром

Технологиите във футбола дават категоричен отговор на въпроса дали има, или няма гол. Тяхната точност е основен аргумент за поддръжниците на тезата, че играта трябва да върви в крак с новите технологии. Противниците на въвеждането на системата на терена излагат довода, че тя ще наруши темпото на играта, като дава възможност за прекъсвания. Те смятат, че системата за отчитане на голове е само първата крачка в похода на технологиите. След тази система може да се появи друга, отчитаща дузпи или засади, което може да се отрази на интерпретацията на правилата.

Италианският футболист и треньор на Реал Мадрид (от 2021) Карло Анчелоти приема спора като особено важен момент: „Нямам навик да имам конфликт с футболистите, да споря с тях, но спорът се явява най-важната част от комуникацията“.

Добрите тактики във футбола могат да бъдат полезни и при решаване на спорове. Сравнявайки шаха с футбола, британският журналист Мат Ридли казва: „В шаха или във футбола тактиката, която се оказва най-ефективна, по-скоро е тази, при която хората се научават лесно да блокират. Всяка иновация в атака скоро се противодейства от друг в защита“.

В споровете за или против онлайн игрите един от най-важните моменти е мярката. Разумните граници зависят само и единствено от самия играч. Като отрицателни последствия за психическото здраве на играчите се считат пристрастяването, изолирането и кибертормоза. Наличието на постоянно желание за игра се определя като гейминг пристрастяване.

Онлайн игрите са един от най-бързо развиващите се сектори в Европа. Пазарът през 2021г. е на стойност 23.3 млрд. евро. Европейският парламент призовава за подкрепа на сектора и изготвя мерки за защита на играещите онлайн игри. Поставяйки акцент върху полезните моменти в онлайн игрите, Европейският парламент обмисля учредяването на годишна награда за онлайн игра и финансиране на проекти, свързани с постиженията на сектора.

„Моят метод на „варене на бавен огън“ имаше още един плюс – подтикваше Карпов към цайтнот“. – казва Каспаров. Всеки спор е ограничен във времето и това увеличава вероятността от грешки. Много спорове са загубени точно заради лошото управление във времето.

В споровете слабите страни могат да се използват по начин, който ще донесе повече полза от силните страни. Притчата „Кестенът и смокинята“ от Леонардо да Винчи илюстрира това. В нея се разказва за човек, който се покатерва на смокиня, навежда клоните към себе си, бере и яде зрелите плодове. Кестенът казал на смокинята, че тя е по-малко защитена от природата от него. Показал й своите потомци, които са облечени в твърда и мека обвивка, а освен това имат и остри бодли. Смокинята обяснила на кестена, че човек може първо да повали потомците му на земята с пръчки, после ще ги стъпче с краката си или ще ги удря с камъни. В същото време смокинята отчела факта, че тя е докосвана внимателно от ръцете на човека.

Според Аристотел „характерът е почти най-важното доказателство“ при спорове, защото моралният облик на говорещия допринася за убедителността на думите. Тук идва на преден план въпросът за доверието. Хората гласуват доверие на почтените . Ако се колебаят как да възприемат думите на говорещия, се поражда колебание.

През средата на 70-те години на 20 век в Европа започват първите опити сексуалното образование да бъде въведено в училищата. Така се слага началото на спорове, в които вземат участие родители, учители, институции, политици и представители на различни религии. Спорът за или против сексуалното образование в училище се оказва един голям пъзел, състоящ се от десетки парчета – спорни въпроси: на каква възраст трябва да започва, каква е ефективността на това обучение в страните, където е въведено, какво е мнението на родителите, по какъв начин трябва да се говори с децата по тази тема, колко и какво да се преподава в конкретната възраст.

Аргументите в спор не трябва да се представят твърде директно, тъй като могат да се опонират директно. По-балансиран подход ще позволи да се предотвратят контрааргументи. „Човек не трябва да бъде твърде прям. Отидете и вижте гората. Правите дървета се изсичат, кривите се оставят“. (Каутилия, индийски философ, III пр. не. е. и съветник на индийския император) Не е случайно, че Каутилия е наричан „индийския Макиавели“.

Правилен ли е терминът „Наполеонов комплекс“? Много специалисти смятат, че представата за френския император е погрешна и е възникнала от различието между френските и английските мерни единици. Според френските размери височината му е 165 см, но според международните мерки тя е около 168 см. Той е бил по-висок от средностатистическия французин тогава. Всъщност мерките му съвпадат с тези на Чърчил например.

Без компромиси е трудно да се излезе от задънената улица при спорове, достигнали до патова ситуация. Според Ницше „в отношението ни към друг човек истинското равновесие… понякога се възстановява, като поставим в собственото си блюдо няколко зрънца от неправдата“.

За да няма спорове между съседи – Плутарх разказва, че когато Темистокъл (524г. – 459г. пр. н. е.) продавал един имот, наредил на глашатая да обяви, че имотът има и добър съсед.

Кое е най-доброто защитно средство при спорове? „Природата сама си е създала защитно средство, общо за всички разумни хора… Кое е то? – Недоверието! Пазете това недоверие, поддържайте го. Ако го запазите, няма да ви се случи никаква беда.“ – (Демостен – 384 пр. Хр. – 322 пр. Хр.)

„Мисълта и въображението са в постоянен спор и в съревнование със самия живот“. Йордан Радичков

“Не се знае кой в какво положение ще бъде. Светът е колело. Затова добре ще бъде да си прощаваме погрешките и да гледаме човечески, ако не приятелски да се споразумяваме.“ (из писмо на Христо Ботев до Д. Горов, 12.12.1875г., Букурещ)

Стратегията във всеки спор започва с ясно дефинирана цел – Човек, който знае какво да прави, винаги ще има работа. А онзи, който знае защо това трябва да се направи, винаги ще бъде негов началник. (Ралф Уолдо Емерсън, 1803 – 1882)

В историята има много примери за битки, в които численото превъзходство не е фактор за победа. Те са загубени, поради лоша стратегия. Такава е битката при Аженкур през 1415г., при която една по-малобройна армия затваря фланговете си около многочислен противник и го разгромява.

Не е ли по-добре да не изразяваш мнението си, отколкото да се месиш в размирни и свадливи спорове? (Мишел дьо Монтен, 1533-1592)

„Във всяка разпра, обвинение и набеждаване князът и съдията не трябва да съдят без достатъчно свидетели, но да казват на съдещите се, обвинителите и спорещите: „Ако не представите свидетели, както повелява божият закон, очаквайте да получите същото наказание, което искате за противника си!“ Така повелява божият закон и който не го пази да е проклет.“ – из „Закон за съдене на населението“, първият писан български и славянски законник. Той е съставен около 900 година по разпореждане на княз Симеон.

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш. Волтер (1694 – 1778)

3 март или 24 май? Дискусията за националния празник на България продължава от години. Решението трябва да се търси в обществото, защото националният празник трябва да обединява, а не да разединява българите.

Светът тъй е устроен, че науми ли си злосторник някому да пакости, задължително ще се намерят и други злосторници-помагачи. Затова, искаш ли да живееш сред хората, привиквай към търпение. Пази се от зли съседи или се въоръжи с търпение срещу тях. Мислят ли ти съседи зло, има да патиш… Опазил те бог от зли съседи. Мартин Лутер (1483 – 1546)

Моите права свършват там, където започват правата на другите. Волтер (1694 – 1778)

Какви са престъпленията, за които в Китай може да бъде получена смъртна присъда? Списъкът включва: държавна измяна, шпионаж, укриване на данъци, корупция, търговия с хора, притежаване на по-големи количества наркотици, производство и разпространение на фалшиви пари, умишлено нанасяне на телесни повреди, предумишлено убийство, изнасилване, вземане на заложници, отвличане, грабеж, разхищаване на държавно имущество…

Който не понася загуби, той не се движи напред. Това е железен закон, който важи за всичко живо. (Емануел Ласкер (1868 – 1941), световен шампион по шах най-продължително време – 27 години)

Интелигентността не е, за да не правим грешки, а за да ги разпознаем и поправим. – (Бертолд Брехт, 1898 – 1956)

Споровете често са заобиколени от любопитни наблюдатели, а „каквото искате разправяйте, но няма по-стихийно и всеотдайно чувство от човешкото любопитство. Нито любовта, нито омразата, нито дори страстта към риболова могат да се сравнят с него“. (из „Любопитните“, Светослав Минков, 1902 – 1966)

Един спор попадал в държавно учреждение и се превърнал в „оня въпрос“, който „пълзеше от канцелария в канцелария, разглеждаше се от разни комисии и после неочаквано изчезваше в някое чекмедже, спотайваше се дълго там и се покриваше с мухъл.“ (из „Съвсем странна история, Светослав Минков, 1902 – 1966)

Спорове за родителската обич – Добрите деца рядко се нуждаят от помощта на своите родители. Но когато някой наивен баща изцежда кръвта от сърцето си за своя лош син, то тогава обичта се превръща в глупост. (Готхолд Ефраим Лесинг, 1729 – 1781)

Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив. (Волтер, 1694 – 1778)

Да не дава Господ някога да направя грешката да приема справедливата критика за напразно заяждане“. (Ралф Емерсон, 1803 – 1882)

Липсата на единодушие ли е била причината траките да са определяни като „слаб народ“? – „От всички хора най-голям е тракийският народ – разбира се, след индийците: и ако ги управляваше един човек и бяха единодушни, биха били непобедими и далеч най-силни от всички народи по мое мнение. Но това е непреодолимо и невъзможно за тях и никога няма да стане; затова са и слаби“. Из „История“, Херодот (484 г. – 425 г. пр. н. е.)

Повечето хора са твърде лениви, за да се докопат до истината – те са доволни и на първото попаднало им авторитетно мнение. Тукидид (455 г. пр. н. е. – 397 г. пр. н. е.)

Като че ли хората се гневят повече, когато на техните права се нанася лек ущърб, отколкото когато биват изцяло лишавани от тях чрез насилие. На първото му казват: да бъдеш измамен; на второто: да отстъпиш пред по-силния.“. Тукидид (455 г. пр. н. е. – 397 г. пр. н. е.)

В много страни е законно младият човек да работи (следователно и да плаща данъци) след 16-годишна възраст. Защо да не е законно да гласува на тази възраст? Трябва ли младият човек да има право на глас по въпросите, свързани с изразходването на парите, които е платил като данъци.

Всяка страна в спора трябва да си дава ясна сметка за предимствата и недостатъците си и „всяка стратегия – отбранителна, динамична или позиционна – може да бъде ефективна само ако е изпълнена от човек, който я разбира добре“ (Г. Каспаров, род. 1963г., световен шампион по шах). И при възникване на спорове, както в спорта и бизнеса, трябва да следваме своя собствен почерк.

Йордан Йовков (1880 – 1937) влиза в спор с тезата, че в зверовете няма нищо добро: „Всички смятаме зверовете за кръвожадни животни, у които няма нищо добро и които не могат нивга да бъдат кротки и със сърце. Не е право това! Я как е кротка хищната майка, когато около нея си играят малките й?! И тя тогава е изпълнена с радост и добродушие, както всяка друга любеща майка. Ако няма нищо добро у звяра, как ще може да погледне с кротост малките си, защо и той е скръбен, когато ги загуби, защо вие жално за тях и за другаря си?“

Понякога възникват спорове за най-голямото постижение в живота на известни личности. При Елин Пелин такива спорове няма. На въпроса: „Кое смятате за най-голямо постижение в живота си?“ той отговаря: „Големи постижения в живота си нямам. Най-голямото ми постижение след 40-годишно страдание е да платя всичките си задължения, които имах“.

Упадък или напредък са многото литературни вестници и страници? „Аз мисля, че това намножаване на литературните вестници и литературни страници в последно време не е никакъв признак на някакво литературно оживление и съвземане. Напротив, то е най-сигурният белег на литературния упадък… Това ято скакалци опустоши полето на литературата, върху това поле не остана никаква зеленина. То мина последователно през лириката, разказа, романа и драмата и вече нищо не остана…“ (Йордан Йовков, 28. 09. 1930)

Алеко Константинов казва за своята адвокатска практика в „Отворено писмо до господин Велчо Велчев“: „Уважаемий г. Велчев. … Доста разсмяхте моите приятели с антрефилето, в което подкачате моята адвокатска практика. Артък и на мойта адвокатска практика ако има човек да завижда – тогава трябва да се вземат сериозни мерки против завистта…Аз и пари са две субстанции, осъдени на вечна раздяла.“

Митът за Тот, древноегипетският бог, който е отговорен за разрешаването на спорове и отсъждането на мъртвите души, напомня на хората, че всички спорове могат да бъдат разрешени, дори и споровете, в които участват богове.

Кодексът на Ур-Наму в древен Шумер (един от първите писани закони, датиращ от около 2000г. пр. н. е.) определя в повечето случаи наказания като откуп (обезщетение) или глоби, които имат за цел да ограничат произвола на различни длъжностни лица. Например: Царят отстранява „началника на моряците от търговското мореплаване, събирача на бикове, събирача на овци, събирача на магаретата – от пастирите и с това установил свобода в Шумер…“

Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни. (Ерих Мария Ремарк (1898 – 1970)

Когато се водят спорове на чужда територия, е необходимо адаптиране към непознати модели. Бързото приспособяване води до успешното решаване на спора. Мигновената промяна на собствения стил дава възможност противникът да остане неподготвен. Друг важен фактор при спор на чужда територия е старателното проучване на противника, което дава представа за неговите възможни действия. Умението на Наполеон Бонапарт за бърза адаптация и внимателното проучване на врага са ключови фактори за победата в битката при Аустерлиц (2 декември 1805г.).

При разрешаване на спорове слоновете могат да бъдат изключително опасни. В конфликта те използват хобота, главата, бивните, ушите и опашката си.

Статистиките сочат, че слоновете са сред животните, които годишно убиват най-много хора. В животните или в хората е вината за фаталните спорове между тях?

В основата на споровете между родители и деца често пъти е желанието на родителя да види как детето осъществява несбъднатите мечти. От такива спорове се ражда писателят Ърнест Хемингуей. На въпроса: „Как сте започнали да пишете?“ той отговаря по следния начин: „Една част от своя успех аз дължа на часовете, когато съм бил сам в стаята за музика и са предполагали, че се занимавам. Пък аз в това време съм си мислел за нещо свое…“

Кой е най-големият криминален роман? – „Престъпление и наказание“, това е най-големият криминален роман на всички времена“ – Томас Ман (1946)

Недостатък или чест за оня, който го има, е чувството за малоценност? „Чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак никога не страда от чувство за малоценност.“ (А. Далчев)

Занаятът ли е по-голям от живота, или животът – от занаята? – Виктор Пасков („Балада за Георг Хених“)

За думите и делата в спор: „За съжаление истината обикновено много по-лесно се вижда, отколкото се чува“ – Балтазар Грациан (1601 – 1658)

Никога не се впускайте в спорове. Обществото не обича дискусиите. Обществото се интересува само от крайните резултати. Бенджамин Дизраели (1804 – 1881г.)

Постмортем цар Фердинанд отново е в България, 106 години след като абдикира от българския престол. Той остава един от „спорните“ български владетели, тъй като с него са свързани много спорове в историческото минало на страната.

Аз ще направя 40 добри хода и ако вие успеете да отвърнете със същото, то партията ще бъде реми“. В. Смислов (1921 – 2010).

„Хубавото на обещанието е, че винаги можеш да се откажеш от него“. Талейран (1754 – 1838)

„Прощавам на тези, които не споделят мнението ми, но не прощавам на тези, които не споделят своето собствено мнение“. Талейран (1754 – 1838)

Дългата реч не помага при спор, така както и дългата рокля не помага на ходенето. Талейран (1754 – 1838)

Години наред между учените се водят спорове по въпроса какъв е основният цвят на зебрата? Черна ли е кожата на бели ивици, или е бяла на черни ивици? Изследванията показват, че основният цвят е черен, а белите ивици са депигментирани места.

Странни и неестествени ли са зеброидите (зебропони, зебраре, зеброкон)? Гледните точки в това отношение са спорни. За някои тези животински хибриди са дори зловещи. Други приемат, че в природата хибридизацията е естествена, често срещана и част от еволюцията. Значи ли това, че трябва да приемем и хибридизацията, направена от хората в изкуствена среда и лабораторни условия?

Към споровете за Орфей – „Орфей! Най-поетическият образ на гръцката древност е турен в нашите Родопи…Верен или измислен, но тоя поетически лик сега ми се мержелее в ума… и аз като че чувствам …в звънливото шуртене на ручейчето още да се повтарят като нежни въздишки неговите песни.“ („В недрата на Родопите“, Иван Вазов)

Античният герой Тезей убива митичния Минотавър, от Атина до остров Крит плува с кораб. Плутарх задава на своите съвременници въпрос, предизвикал много спорове – Ако дъска по дъска корабът бъде поправен, той все още ли ще бъде същият кораб? Ако някой събере оригиналните дъски и сглоби от тях нов кораб? Кой е истинският кораб на Тезей?

Към споровете по въпроса чия е вината?: „Когато чорапът почне да се разплита, няма защо да хвърляш вината върху куките, които са го плели.“ (Яна Язова, 1912-1974)

Дето цари силата, там законът е безсилен. (Менандър, 342 г. пр. н. е. – 290 г. пр. н. е.)

Веднъж Александър Велики (356 г. пр. н. е. – 323 г. пр. н. е.) слушал обвинителна реч с едно запушено ухо. Питат го защо, а той отговаря, че пази запушеното ухо за обвиняемия.

Спорът е нещо добро, ако след това от него нещо се роди. (Артър Хейли, 1920-2004)

Събери всички велики учители в една стая, и те ще бъдат съгласни с всичко един с други. Събери заедно техните ученици, и те за всичко ще спорят един с други. (Брус Лий, 1940-1973)

Настроението има роля при участие в спор, защото „Когато човек е бил три дена в корема на кит, той не е в такова добро настроение, както онзи, който е бил на опера или на театър и е вечерял в добра компания“. – Волтер, 1694-1778