Колко старо е село Петрич?
Село Петрич (Софийска област) е едно от историческите селища на Средногорието и има доказано старо минало, датиращо поне от епохата на Второто българско царство. Според османските данъчни регистри от началото на XVI век, през 1516/18 г., в селото са преброени 83 християнски домакинства, шестима неженени християни и 9 вдовишки семейства, а общината вече разполага със собствен свещеник. Приходът от населението е бил формиран от данъци върху пшеница, ечемик, кошери, коноп, свине, воденици, валявици, вино и плодове, а селото разполага и с 4 ханета. Османският опис от 1530 г. характеризира Петрич като тимарско село, „страшно и обградено място“, а по-късни регистри от 1640 г. потвърждават наличието на традиционната данъчна система джизие.
През XVII век селото се е намирало в местността „Селището“, на около 2 км южно от сегашното си разположение, а близката местност „Вран камък“ е запазена като исторически ориентир. По време на Априлското въстание от 1876 г. Петрич се оказва сцена на героична битка – първата и единствена победна за Хвърковатата чета на Георги Бенковски. Четата, подпомогната от местни жители и селяни от Смолско и Каменица, отбива турската армия и башибозук, като след битката 172 въстаници загиват, а десетки са изпратени на заточение.
В селото е организиран и революционен комитет от Васил Левски. При едно от посещенията си Левски избягва при хайка на заптиета, като скочил през прозорец в река Тополница. Историята на селото е изпълнена с драматични моменти – след преминаването на Хвърковатата чета турската войска напада и местните жители се крият в пещера, чийто точно местоположение днес не е известно.
След Берлинския мирен договор границата между Княжество България и Източна Румелия преминава през Стара планина, минава между Пирдоп и Душанци по река Тополница до Петрич и оттам по други маршрути, което подчертава стратегическото значение на селото в исторически план. Петрич е свидетел на десетилетия на борба за независимост, развитие на средногорската общност и историческо наследство, което се съхранява чрез паметници, традиции и архивни сведения.
