В миналото слоновете са били използвани като оръжие – не само в азиатските армии, но и в някои африкански царства. Тяхната сила и интелигентност ги превръщали в страховита бойна единица, способна да пречупи редиците на врага. Исторически източници свидетелстват, че още Ханибал е използвал бойни слонове при похода си през Алпите. Днес обаче ролята им е коренно различна – вместо оръжие, те често са жертви на бракониерство, загуба на местообитания и конфликти с хората.
Конфликтите между слонове и хора са особено изразени в региони, където земеделието и човешките селища навлизат в традиционните територии на стадата. Гладни или жадни, слоновете често нахлуват в обработваеми площи, унищожавайки реколтата и предизвиквайки гнева на фермерите. В отговор, хората поставят електрически огради или прибягват до насилие. В някои африкански страни подобни инциденти вече се разглеждат като сериозен екологичен и социален проблем.
Не по-малко драматични са и конфликтите вътре в самите стада. Възрастните мъжки слонове влизат в състояние на повишено ниво на тестостерон – т.нар. „муст“ (musth), при което стават агресивни и търсят доминираща позиция. Тези сблъсъци, макар и естествени, понякога завършват с тежки наранявания или дори смърт. Агресията е част от тяхната биология – тя определя кои индивиди ще имат достъп до женските и ще предадат гените си.
Слоновете са животни на силните емоции – както любов, така и гняв. Тяхната интелигентност и памет ги правят способни да запомнят заплахи и да реагират спрямо предишен опит. Именно тази чувствителност обаче ги поставя в уязвимо положение. Конфликтите им с хората не са резултат само от сила, а и от страх, глад и загуба на дом. Истинското предизвикателство пред човечеството днес е не да ги надвие, а да намери начин да съжителства с тях.