Космическият войник на Луната – оръжието, проектирано за защита на астронавти
Американски инженери още през 1965 г. проектират необичайни оръжия за условията на Луната. Как вакуумът, слабата гравитация и температурите променят оръжейното инженерство?
Идеята за въоръжен астронавт на Луната звучи като сюжет от научнофантастичен филм, но зад нея стои реален документ на американската армия от 1965 г. Докладът с необичайното заглавие „Размислите на един ум, ориентиран към оръжията, приложени във вакуум като този на Луната“ разглежда как би трябвало да бъде конструирано лично оръжие за човек, работещ на лунната повърхност. Авторите изрично отбелязват, че основната задача на човека в Космоса няма да бъде да воюва, но поставят въпроса дали при необходимост той трябва да може да се защити. Сред разглежданите концепции е особено странно оръжие със сферичен снаряд, изстрелван чрез сгъстена пружина.
Инженерният проблем е сериозен. Обикновеното огнестрелно оръжие е създадено за условията на Земята, докато на Луната механизмът трябва да функционира във вакуум, при лунен прах и огромни температурни колебания. Допълнителен проблем е слабата лунна гравитация – приблизително една шеста от земната – която прави отката много по-важен фактор за движещ се астронавт. Именно затова инженерите от 60-те години обсъждат необичайни решения: газови оръжия, миниатюрни ракетни снаряди и механизъм със сгъстена пружина.
Най-любопитната разработка е т.нар. „Spring Propelled Spherical Projectile“ – оръжие, при което сгъстена пружина ускорява малък сферичен снаряд. Според параметрите в документа концепцията предвижда скорост от около 1000–1500 фута в секунда, вместимост от 20 до 50 снаряда и общо тегло между 3 и 6 фунта. Идеята е механичната система да избегне част от проблемите, които вакуумът създава за традиционните механизми и смазочни материали, като същевременно се търси ограничаване на отката. Това обаче остава концептуален инженерен проект, а не оръжие, с което астронавти действително са изпращани на Луната.
Темата е особено интересна днес, когато човечеството отново се подготвя за продължително присъствие около и върху Луната. Но реалните съвременни разработки за безопасността на астронавтите са насочени не към въоръжаването им, а към защита от далеч по-реални противници – радиация, слънчеви изригвания, вакуум и лунен прах. НАСА например разработва преносим йонизиращ инструмент за отстраняване на електростатично зареден лунен прах, а новите лунни скафандри се изпитват за по-добра подвижност и безопасност при работа на повърхността.
Така „космическият войник“ остава преди всичко любопитна страница от инженерното и военното мислене на Студената война. Документът от 1965 г. показва колко далеч са стигали инженерите в опитите си да предвидят бъдещето – чак до въпроса как би изглеждало оръжие, работещо на друг свят. Днешната програма „Артемис“ има съвсем различна заявена цел: научни изследвания и изграждане на дългосрочно човешко и роботизирано присъствие около и върху Луната като подготовка за бъдещи мисии до Марс. Затова историческият проект за лунно оръжие е по-скоро интересен инженерно-технологичен спор, отколкото предвестник на въоръжени астронавти.
