Село Дреновица и споровете за неговото име

Името на село Дреновица вероятно произлиза от свещения за българите дрян, символ на здраве и устойчивост.

Село Дреновица се намира в Югозападна България и е част от Пиринския край. Името на селището е предмет на различни тълкувания, тъй като през вековете се среща в повече от една форма. В османски данъчен регистър от 1570 г. селото е отбелязано като „Дреновци“, което се смята за най-ранното му засвидетелствано название.

Една от хипотезите свързва името с дървото дрян. Дрянът е смятан за свещено дърво в българската традиция, натоварен с богата символика. Той присъства в множество легенди, поверия и народни ритуали и е сред основните участници в празничната обредност, включително около Рождество Христово. Според народните вярвания дрянът символизира здраве, издръжливост и ново начало, тъй като цъфти рано – още през февруари и март, а дори и през зимата по клоните му често има пъпки.

Дрянът е ниско дърво или храст, чиито цветове са първата пролетна храна за пчелите. Плодовете – дренките – се появяват след цъфтежа и узряват през септември-октомври. Те са сладко-кисели и стипчиви, ценени заради здравословните си свойства и използвани за приготвяне на сладка, сиропи и дори вино. Именно тази природна и културна значимост прави връзката между дряна и името „Дреновица“ логична и исторически приемлива.