Смъртната присъда в България: справедливо възмездие или опасна отживелица?

Въпросът за смъртната присъда остава болезнено актуален, макар в България тя да е премахната още през 1998 г. Мнозина обаче продължават да я подкрепят, особено след жестоки престъпления, които шокират обществото. Дали обаче връщането ѝ би било справедливо решение – или стъпка назад?
Привържениците на смъртното наказание вярват, че то е единственият адекватен отговор при изключително тежки престъпления – умишлено убийство, изнасилване с фатален край, особено когато жертвите са деца. За тях смъртната присъда не е просто отмъщение, а форма на справедливо възмездие и възпиращ фактор за потенциални извършители. Те посочват, че при някои престъпления доживотният затвор изглежда като „недостатъчно“ наказание и не удовлетворява усещането за справедливост в обществото.
От другата страна стоят онези, които смятат, че нито една държава няма моралното право да отнема живот – дори от престъпник. Те напомнят, че правосъдната система не е безгрешна и историята познава случаи на несправедливо осъдени. При смъртна присъда една такава грешка е необратима. Освен това, според тях, няма убедителни доказателства, че смъртното наказание има по-силен възпиращ ефект от доживотния затвор.
От юридическа гледна точка, България е обвързана с редица международни договори, които забраняват връщането на смъртната присъда – включително Протокол №6 към Европейската конвенция за правата на човека. Връщането ѝ би означавало не само политическа, но и морална изолация на страната.
Не по-малко важно е да се разгледа и въпросът за възможността за реабилитация. Противниците на смъртната присъда твърдят, че всеки човек, дори и извършил тежко престъпление, има право на втори шанс – не задължително да излезе от затвора, а да се покае, да се промени, да изкупи вината си чрез труд, образование или духовна трансформация. Те вярват, че правосъдието трябва да служи не само за наказание, а и за поправление. Отнемането на живот окончателно затваря вратата към всякакъв шанс за изкупление – и може да превърне държавата в онова, срещу което тя твърди, че се бори.
Интересен аспект е и общественото мнение. Според различни социологически проучвания, значителна част от българите все още одобряват връщането на смъртната присъда, особено при шокиращи престъпления. Това обаче поставя държавата в дилема – дали да се води от емоциите на обществото или от принципите на правовата държава.
В крайна сметка, въпросът не е само юридически или морален – той опира до визията ни за справедливост, човешки живот и границите на държавната власт. И дори без да е реална опция днес, дебатът за смъртната присъда остава отворен – не само в закона, а и в съвестта на обществото.
По материала работи Веселин Байчев