СПОРОВЕ В СНИМКИ И КАРТИНИ

Грешките са почти винаги нещо хубаво, свещено. Никога не се опитвай да го поправиш. Точно обратното – осмисли ги, разбери ги добре. Чак след това ще можеш да ги оцениш. Салвадор Дали (1904 – 1989)

Ароматът на лъжата е по-неприятен от зловонната истина. (Питагор, IV – V пр.н.е.)

Да съди всякой знае – злият тоже … Омразата – тя пълни днес света! Тук трябва любов! – тя само може Светия кръст да вземе на Христа! („Любов трябва“, Иван Вазов)

В споровете няма нито висши, нито низши, нито звания, нито имена, важна е само истината, пред която всички са равни. Ромен Ролан (1866 – 1944)

Победителят винаги възприема известни черти на победения. Бърнард Шоу (1950 – 1950)

Най-голямата опасност ни заплашва именно в деня на победата. Наполеон Бонапарт (1769г. – 1821г.)

7 юни 1692г. Силно земетресение изпраща пиратски град на дъното на океана. Всичко се случва много бързо – за 2 минути. Под водата градът остава запечатан във времето. Започват спорове за необичайното бедствие, което е унищожило града. Хората, природата или Бог са причина за изчезването на този град?

Да не спорим с времето – Да посрещнем времето, както то ни търси. Иска ли те, с твоите шестдесет години не се съпротивлявай дълго срещу него… – Стефан Цвайг, „Агонията на мира“

Ранните европейски изследователи на Африка, които попадат на хипопотама, решават, че са открили библейското митично чудовище Бегемот (Йов 40:10 – 27), за което е казано, че „само Оня, който го е сътворил, може“ да се справи с него. Хипопотамите са сред животните, с които е най-опасно да се води спор.

Какво се случва, когато престъпник влезе в спор с други престъпници? През 1675г. Хенри Морган, един от най-жестоките морски пирати на всички времена, става съдия и губернатор на Ямайка, като пренася жестоките си методи към пиратите, които доскоро е ръководил: „ Аз затварям в тъмница и екзекутирам всички пирати, които ми паднат в ръцете…“ (Хенри Морган, 1631 – 1688)

Пиратското право изключва връщането назад, след като изборът да станеш пират вече е направен: „Ако тук има желаещи да се върнат у дома, … нека внимават да се приберат вкъщи, защото ако ги намеря по пътя си, със сигурност ще ги потопя.“ – Френсис Дрейк (1540 – 1596)

Трудно е било да се води спор с професионален победител като Боби Фишер (1943 – 2008, 11-тия световен шампион по шах), като се има предвид ценоразписа му за публични мероприятия – 1000 долара за прочитане на писмо; 2 500 долара за разговор по телефона; 5 000 долара за лична среща; 25 000 долара за интервю.

Едно уточнение при търсене на правилното решение на спора – „Всички сме казуси, но не всеки е кауза… – „До СТРАСтБург и назад“, Христо Стоянов

Везните са направо образ на света – възлиза лекото, а пада тежестта. (Готхолд Ефраим Лесинг, 1729 – 1781)

От любов към истината или от стремеж за доходна служба? Орел и лисица (Лесинг) -Не се гордей чак толкова с полета си – казала лисицата на орела. – Ти се издигаш така високо във въздуха само за да търсиш по-надалече леш. Познавам мъже, които са станали дълбокомислени световни мъдреци не от любов към истината, а от ламтеж за доходна служба.

„Хората се червят по-малко за престъпленията си, отколкото за слабостите и за суетността си“. Жан дьо Лабрюйер (1645 – 1696)

От двама спорещи повече се горещи този, който не е прав. (Гьоте, 1749 – 1831)

Не се сближавай с хора, у които съвестта е твърде гъвкава. (Йожен Дьолакроа, 1798 – 1863, на снимката – картината от Дьолакроа „Свободата води народа“)

Който прощава на провинени, той ще осъжда невинни. (Х. Сенкевич, 1846 – 1916) На снимката: ai генериран Пилат

Не съм забелязал честността на хората да пораства заедно с тяхното богатство. (Т. Джеферсън, 1742 – 1826)

Голямото число на съучастниците не оправдава престъплението. (Т. Фулър, 1608 – 1661)

Разграничавайки поведението са на и зад сцената, мъдрият италиански банкер Козимо Медичи успява да спечели всички спорове, в които участва и да управлява своята финансова империя тридесет години, като в същото време печели признателността на флорентинците. За заслугите си към обществото след смъртта си е провъзгласен за „баща на родината“. (На снимката – Сандро Ботичели, Поклонението на влъхвите, 1475г., Козимо Медичи е персонажът, поставен в центъра)

Обичам спора, обичам дебата. Не очаквам този, който седи срещу мен, да кима и да се съгласява. Не това му е работата. (М. Тачър, 1925 – 2013)

Не бягай от споровете и от враговете си: „Сред птиците и животните това е много разпространено. Пази боже да разберат, че някой е слаб или че е обърнат в бягство. То тогава кой откъде завърне гледа да удари по бягащия… И сред хората е така!… Обича човекът да гони бягащия! И ако не го подгони, то ще замахне и ще го замери с някой камък. И всичко това все в името на някоя добродетел или на някоя голяма идея.“ Йордан Радичков (1929 – 2004), „Ноев ковчег“

Казали на Сократ, че някой говорел лошо за него зад гърба му. „Какво от това – забелязал философът, – оставете го да приказва. Съгласен съм дори да ме бие, когато не съм там“.

Възможно ли е да се прави изкуство в България: „Аз съм художник и искам да правя изкуство, което се оказа невъзможно в България.“ (Кристо – Христо Владимиров Явашев 1935-2020)

Не поднасяйте горящата клечка на забележката към бурето на раздразнението. Децим Юний Ювенал (II век, Рим)

Към споровете за трудния баланс между работа и забавления – „Тези, които владеят лъка, когато им се наложи да го използват, го опъват, а после, след стрелбата, го отпускат. Защото, ако лъкът стои през цялото време опънат, той би се счупил и при нужда стрелецът не би могъл да го използва. Така е и с човека: ако работи само усърдно и не се впуска на моменти в забавления, сигурно неусетно би полудял или поне затъпял. Аз, тъй като зная тия работи, отделям време и за едното, и за другото“. Амасис, управлявал Египет през 570 – 526г. пр. н. е.

-В рая или в ада? Къде е по-добре да отида? – запитал свещеника един умиращ. -И двете места имат свои положителни страни – отговорил свещеникът, – в рая е по-добър климатът, а в ада – компанията. Марк Твен (1835-1910)

Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата…Той е прав, дори когато е легнал.“ Станислав Стратиев (1941-2000), „Българският самурай“

Към споровете за възпитанието: „На въпроса на един баща как би могъл да даде най-добро възпитание на сина си, един ученик на Питагор му отговорил: „Той ще получи това възпитание, ако бъде гражданин на една добре управлявана държава.“ Това е велик, истински отговор.“ Хегел (1770-1831)

За клеветите в спорове: -Защо бягаш от мен? – запитал един клеветник. -Защото да злословиш, имаш право ти, а да не слушам злословието ти – аз. (Аристотел, 384 пр. н. е. – 322 пр. н. е.)

Mитовете и вярванията на някои африкански култури, в които се счита, че стритите на прах рога от носорог лекуват всичко (дори и потентността), влизат в спор с науката, която е скептична относно лечебните им свойства.

Изпитание за възпитанието на двама души е именно тяхното поведение по време на спор. Всеки може да се държи прилично, когато всичко върви гладко. Б. Шоу (1856-1950)

„Моите врагове винаги са били сътворителите на своето падение.“ Тимур хан (1336-1405)

По-добре е съвсем да не знаеш, отколкото да знаеш лошо това, което знаеш. (Рафаело Санцио, 1483-1520)

Времето е отмъстителен бандит, който краде красотата на предишното ни аз. (Рафаело Санцио, 1483-1520)

Най-далеч от всички ще отиде онзи, който не отстъпва на равния на себе си, запазва своето достойнство в отношенията си с по-силните и умее да се сдържа към беззащитните. Тукидит (455 г. пр. н. е. – 397 г. пр. н. е.)

Правото на по-силния е най-силната неправда. Мария фон Ебнер-Ешенбах (1830-1916)

Изкуството на укрепването не е само в правилата и системата, но и в здравия разум и опита. (Себастиан льо Претър дьо Вобан, 1633-1707) На снимката – укрепленията на Вобан при Безансон.

Безспорен шедьовър на защитната стратегия на Вобан е Цитаделата на Лил. Завършена е през 1671г, но може да бъде видяна и днес.

Клеветата е досадна като осата: не бива да правите никакво движение, освен ако не сте сигурни, че ще я убиете. В противен случай тя ще ви нападне още по-ожесточено. Никола дьо Шамфор (1740-1794)

Веднъж при един спор в Академията се вдигнал такъв шум, че никой никого не чувал. Господин Дьо Майран казал: „Господа, хайде да говорим четирима по четирима!“ (Жан-Жак д‘Ортус Майран (1678–1771) е френски учен, член на Френската академия).

Господин Дьо Ла Бланш предизвикал Бомарше на дуел, а Бомарше (1732-1799) му отвърнал: „Отказвал съм и по-добри предложения.“

Тези, които дават едната си честна дума като залог за верността на твърдение, чиято сила идва от доказателствата, приличат на човека, дето рекъл: „Имам честта да ви уверя, че Земята се върти около Слънцето.“ Никола дьо Шамфор (1740-1794)

Спор с трима участници – „Ние сме трима: ти, аз (лекарят) и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи. Авицена (согдийски лекар, 980г. – 1037г.)

Признанието смалява вината и нравствено, и юридически. (Христо Ботев, 1848-1876, в писмо до Д. Горов, 12.02.1876, Букурещ)

Общественото мнение е вид правосъдие, което почтеният човек никога не трябва изцяло да приема, но и никога да отхвърля. Никола дьо Шамфор (1740-1794)

Нищо не струва толкова евтино и нищо не се цени толкова скъпо, колкото вежливостта. Сервантес (1547-1616)

Изгони от дома си този, който нашепва клевети за другите. Талес (40-те години на VI век пр. н. е.)

Ако загине справедливостта, то човешкият живот няма да има вече никаква цена. Имануел Кант (1724-1804)

Метърът не е мярка за хората. Томас Фулър (1608-1661)

Живот без спор би бил много скучен. Всичко, което живее, изисква дискусия. Чарли Чаплин (1889-1977)

Щом правилната мисъл не е последната истина и пътят към спасението, няма защо да се бориш с онези, чиято мисъл ги е довела до различни от твоите изводи. Тази търпимост чудесно е изразена в историята за тримата мъже, които трябвало да опишат слон в тъмнината. Първият, докосвайки хобота, рекъл:”Това животно прилича на водосточна тръба”; вторият, хващайки ухото, казал:”Това животно е като ветрило”; третият, опипвайки краката му, описал животното като колона.

Човекът е в спор със сили, които сам създаде, но не може да овладее. По принцип това е положението на примитивния човек, само с тази разлика, че примитивният не си въобразява, че е създател на своите демони. … Джунглата е в нас, в нашето несъзнавано, а ние успяхме да я проецираме върху външния свят, където днес пак влечуги от мезозойската ера си играят игрите – във вид на леки коли, самолети, ракети. Писмо на Карл Густав Юнг до Лео Холидей, САЩ, 1960г.