Суходол и приносът му към Илинденско-Преображенското въстание

Село Суходол, разположено в община Средец, област Бургас, има богата история, свързана с националноосвободителните борби на българите в Тракия. До 1934 година населеното място е известно под името Куру дере, когато с държавна заповед получава днешното си име. Въпреки малкия си размер, селото оставя своя отпечатък в едно от най-значимите събития в българската революционна история – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.

В началото на XX век районът на Странджа е сред най-активните революционни центрове на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Местното население участва в подготовката на въстанието чрез изграждане на тайни комитети, снабдяване на четите и организиране на въоръжени формирования за защита на селата.

Особено важна роля играе смъртната дружина на Куру дере. Нейният войвода е Христо Старшията от Стара Загора – опитен революционер и бивш четник на войводата Димитър Ташев. Под негово ръководство местните младежи се включват в революционната организация и подпомагат действията на въстаниците в района на Бунархисар и Странджа.

Смъртните дружини са специални въоръжени формирования към ВМОРО, създадени за защита на населените места и за подпомагане на редовните чети. Те се разполагат близо до селата, за да могат бързо да реагират при опасност. Тези формирования имат съществен принос за организирането на отбраната и за създаването на условията, довели до формирането на Странджанската република по време на въстанието.

Днес споменът за участието на Суходол в Илинденско-Преображенското въстание остава важна част от местната историческа памет. Делото на Христо Старшията, Димитър Ташев и жителите на тогавашното Куру дере е пример за стремежа към свобода и самоуправление, който характеризира българското революционно движение в началото на XX век.