Свети Тривелий-Теоктист – бил ли е хан Тервел първият български владетел светец?

Може ли един от най-могъщите български владетели да е завършил живота си като смирен монах? И възможно ли е България да е имала християнски владетел повече от век преди покръстването при княз Борис I? Тези въпроси стоят в основата на споровете около загадъчната личност на свети Тривелий-Теоктист. Според православната традиция зад това име се крие хан Тервел, управлявал България в началото на VIII век. Той е известен с помощта си за възстановяването на византийския император Юстиниан II на престола през 705 г. и с участието на българските войски в отблъскването на арабската обсада на Константинопол през 717–718 г. Но докато военните и политическите му действия са засвидетелствани в ранносредновековни извори, сведенията за неговото покръстване и монашески живот произхождат главно от значително по-късни текстове.

Кой е владетелят, наречен Тривелий?

Името Тривелий, срещано още като Тривелия, Требелий и Тривелиус, се свързва с различните форми, под които името на хан Тервел достига до средновековните автори. Българският владетел от рода Дуло управлява приблизително между 700 и 721 г. През 705 г. той оказва военна помощ на Юстиниан II и получава престижната византийска титла „кесар“. През 708 г. побеждава византийската армия при Анхиало, а десетилетие по-късно българските войски нанасят тежки загуби на арабите край Константинопол. Тези събития утвърждават Тервел като влиятелен владетел в Югоизточна Европа. Но името Тривелий постепенно започва да се свързва не само с военната му слава, а и с разказа за неговата християнска вяра.

Бил ли е хан Тервел християнин?

Това е един от най-съществените исторически спорове. Според традиция, отразена в по-късни исторически съчинения, Тервел приема християнството през 703 г. В „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски представя владетеля като християнин и му приписва ранно покръстване на българския народ. Някои автори виждат косвено доказателство за християнската му принадлежност във византийската титла „кесар“, която получава през 705 г. Но тази титла е преди всичко политическо отличие и сама по себе си не доказва, че владетелят е бил кръстен. Ранните византийски извори не съдържат недвусмислено свидетелство за покръстването на Тервел. Затова в съвременната историческа наука християнската му принадлежност остава недоказана, макар че съществуването на християнски общности по българските земи през този период не се оспорва.

Защо Тервел получава монашеското име Теоктист?

Според по-късното предание хан Тервел доброволно се отказва от владетелската власт, оттегля се в манастир край Охрид и приема монашеското име Теоктист, което на гръцки означава „създаден от Бога“. Подобен разказ се среща в произведенията на Паисий Хилендарски, йеромонах Спиридон Габровски и в така наречената Зографска история. В някои версии се твърди, че владетелят основал манастир и че там се съхранявали неговите мощи. Проблемът е, че тези сведения са записани много векове след управлението на Тервел. Не са открити сигурни съвременни на владетеля документи, които да потвърждават неговото замонашване, нито убедителни археологически доказателства за предполагаемия манастир. Поради това разказът за монаха Теоктист трябва да се разглежда като част от религиозната традиция, а не като безспорно установен исторически факт.

Какво пише Паисий Хилендарски за светия владетел?

В „История славянобългарска“ Паисий поставя Тривелий сред достойните български владетели, които заслужават особена почит. Той го представя като благочестив и силен управник, свързан с ранното разпространение на християнството. За Паисий образът на владетеля светец има важно възпитателно значение – доказва, че българите имат не само славни военни победи, но и собствени примери за християнска святост. Съвременните изследователи обаче установяват, че Паисий използва по-стари западноевропейски и балкански книжовни традиции. Част от тези разкази приписват на Тервел заслуги, които исторически се свързват с княз Борис I и официалното покръстване на България през IX век. Така възниква въпросът дали образът на Тривелий не е резултат от постепенното преплитане на различни исторически личности и събития.

Откъде идва легендата за свети Тривелий?

Историците Василка Тъпкова-Заимова и Рая Заимова изследват разпространението на образа на Тервел-Тривелиус-Теоктист в западноевропейската и българската книжнина. Те установяват, че в западни произведения се появява легенда за български владетел, който приема християнството, покръства народа си и накрая се оттегля в манастир. Този разказ преминава в българската възрожденска традиция, включително в произведенията на Христофор Жефарович и Паисий Хилендарски. Особено показателно е, че в легендата на Тервел се приписва покръстването на българите – събитие, което историческите извори свързват с Борис I. Следователно образът на Тривелий-Теоктист може да се разглежда като съчетание между действителната личност на хан Тервел и по-късно изградения идеал за християнски владетел.

Защо Българската православна църква почита свети Тривелий?

В православната традиция Тривелий-Теоктист се почита като благоверен български владетел. Паметта му се отбелязва на 3 септември, а в някои църковни публикации се посочва и 4 януари. Образът му присъства в икони и стенописи, особено от Възраждането. През 2011 г. в село Мадара е осветен храм, посветен на свети Тривелий-Теоктист и свети Георги Победоносец. Църковната почит се основава на преданието за християнската вяра и добродетелите на владетеля, както и на признателността към участието му в отблъскването на арабската обсада. Тук се откроява важно разграничение: религиозното почитане на една личност и историческото доказване на всички събития от нейното житие са различни въпроси. Църковната традиция съхранява духовния образ на светеца, докато историческата наука изследва кога и как е възникнал този образ.

Един владетел или две исторически личности?

Най-вероятното обяснение е, че зад името свети Тривелий-Теоктист стои историческият хан Тервел, чийто образ през вековете е придобил нови религиозни значения. Неговите военни и дипломатически успехи са добре засвидетелствани, но сведенията за покръстването, замонашването и живота му като светец остават част от по-късната книжовна традиция.

Историческият спор не е дали Тервел е съществувал, а дали действително е станал монах под името Теоктист, или неговата слава е дала началото на легендата за първия български владетел светец. Разграничаването на историческите факти от религиозното предание не намалява значението на Тервел. Напротив – то показва как паметта за един могъщ владетел може да се превърне в духовен символ, съхранен в българската култура повече от хилядолетие.