Юлия Крийк дънартът: австралийската мишка, която диша през кожата си

В животинския свят съществуват удивителни приспособления, които поставят под въпрос представите ни за възможностите на природата. Един от най-необичайните примери е юлия крийк дънартът – миниатюрен австралийски торбест бозайник, който в най-ранния етап от живота си може да обменя кислород и въглероден диоксид през кожата си. Това явление е изключително рядко сред бозайниците и показва колко различни могат да бъдат механизмите за оцеляване при новородените животни.

Видът носи името на района Джулия Крийк в австралийския щат Куинсланд, където се среща. Дължината му е приблизително 12 сантиметра, което го прави сравнително малък представител на торбестите бозайници. През 1998 г. изследователи отново откриват този забележителен вид, след като преди това се е смятало, че е изчезнал в продължение на около две десетилетия. Повторното му установяване привлича вниманието към особеностите на неговата биология и развитието му.

Най-необикновената характеристика на дънарта се проявява още при раждането. Бременността при този вид продължава едва около 12 дни, а новороденото е толкова малко, че размерът му е сравним с този на оризово зърно. Организмът му е силно недоразвит и белите дробове все още не могат да осигурят пълноценно дишане. Затова в този ранен период газообменът се осъществява до голяма степен чрез изключително тънката и пропусклива кожа.
Това откритие изненадва учените, които забелязват, че новородените не показват обичайните движения на дишането, но същевременно продължават да живеят. Обяснението се крие в малките размери на телата им и ниските им потребности от кислород. Кожата им е толкова фина, че вътрешните органи могат да се виждат през нея. Престоят в майчината торбичка осигурява допълнителна защита, докато организмът постепенно се развива.
С напредването на възрастта зависимостта от кожния газообмен намалява. Когато малките достигнат приблизително три седмици, белите дробове вече осигуряват около половината от необходимия им кислород. След това дихателната система продължава да се усъвършенства, докато животните преминат изцяло към типичния за бозайниците начин на дишане. Така необичайната способност постепенно отстъпва място на по-ефективната работа на белите дробове.

Историята на юлия крийк дънарта разкрива колко сложни и изобретателни могат да бъдат механизмите, чрез които животните се приспособяват към ранните етапи от развитието си. Макар че възрастните представители дишат по обичайния за бозайниците начин, техните новородени демонстрират рядко биологично изключение. Този пример напомня, че дори добре познатите групи животни могат да крият изненадващи особености, които разширяват научните представи за дишането, развитието и оцеляването.