Черно море – европейският Ормуз? Атаките срещу кораби и рискът за България
Черно море постепенно се превръща от търговски коридор в опасна зона за международното корабоплаване. През октомври 2026 г. поредица от нападения с дронове срещу търговски кораби край България и Румъния изостри напрежението по източния фланг на НАТО. На 13 октомври два кораба бяха поразени край българското крайбрежие, като единият потъна, а спасителните екипи започнаха издирване на изчезнали моряци. Последваха съобщения за нови удари срещу танкери в района на румънските териториални води. Българските власти посочиха Русия като вероятен извършител на част от атаките, но подчертаха, че окончателното установяване на отговорността изисква доказателства. Така войната, която доскоро се свързваше предимно с украинските пристанища и военните кораби, все по-осезаемо засяга международното търговско корабоплаване.
Защо Черно море започва да бъде сравнявано с Ормузкия проток? Ормуз е една от най-важните морски теснини за световната търговия с петрол и втечнен природен газ. Опасността от нападения срещу танкери там може да повлияе върху международните енергийни пазари. Черно море има различна география и икономическа роля, но сходен проблем: безопасността на корабите зависи все повече от военното противопоставяне. През него преминават значителни количества зърно, слънчогледово масло, петрол и други товари от Украйна, Русия, Румъния, България и Грузия. Когато корабособствениците започнат да избягват определени маршрути, а застрахователите увеличават премиите за военен риск, икономическите последици се усещат далеч отвъд бреговете на воюващите държави. Затова определението „европейският Ормуз“ е предупреждение за възможна транспортна криза, а не твърдение, че двете морски пространства са напълно еднакви.
Кой атакува корабите и какви цели преследват воюващите страни? След началото на пълномащабната руска инвазия през 2022 г. Москва използва морска блокада и удари по украински пристанища, а Киев постепенно разви собствени способности за атаки с морски и въздушни дронове срещу руски военни и свързани с петролния износ цели. През 2026 г. нападенията срещу пристанищна инфраструктура и търговски плавателни съдове се засилиха. Украйна се стреми да ограничи ресурсите, с които Русия финансира войната, докато руските удари застрашават украинския износ и икономиката на страната. Но когато пострадат граждански кораби под флаговете на трети държави, възниква много по-широк международен проблем. Международното хуманитарно право изисква разграничаване между военни цели и граждански обекти, а търговският характер на даден кораб не позволява автоматично той да бъде третиран като законна военна цел.
Най-голямата опасност за България може да се окаже икономическа. Черноморските пристанища Варна и Бургас са важни за износа на българско зърно, суровини и промишлени товари. След последните нападения представители на зърнопроизводителите предупредиха, че някои кораби вече отказват да пристигат за товарене, а страната има милиони тонове пшеница, които трябва да достигнат до външните пазари. Високите застрахователни премии и разходите за транспорт могат да намалят конкурентоспособността на българските производители. Съществува и риск за енергийната инфраструктура, пристанищата и морските комуникации. Това показва, че дори без пряко военно нападение срещу българска територия страната може да понесе сериозни последици от разширяването на опасната зона за корабоплаване.
Може ли НАТО да гарантира безопасността на Черно море? България и Румъния настояват за засилено наблюдение, по-добри системи за противодействие на дронове и по-тясно сътрудничество със съюзниците. Но защитата на търговските кораби поставя трудни въпроси. Изключителната икономическа зона не е равнозначна на териториални води, а нападение в нея не води автоматично до задействане на член 5 от Северноатлантическия договор. Турция също има особена роля, защото контролира достъпа между Черно и Средиземно море през Босфора и Дарданелите съгласно Конвенцията от Монтрьо. Възможните решения включват съвместно морско наблюдение, разузнавателен обмен, защита на пристанищната инфраструктура и обсъждане на мерки за сигурността на търговските маршрути. Същевременно всяко по-активно военно присъствие трябва да отчита риска от пряк сблъсък между Русия и държави от НАТО.
Ще стане ли Черно море европейският Ормуз? Засега сравнението е по-скоро геополитическа метафора, отколкото точна икономическа диагноза. Ормузкият проток е тесен маршрут с изключително значение за световните енергийни доставки, докато Черно море е голям регионален басейн с множество пристанища, различни търговски направления и излаз през турските проливи. Приликата обаче е тревожна: дори ограничен брой атаки могат да направят корабоплаването по-скъпо, по-несигурно и по-трудно за организиране. Ако нападенията продължат, Черно море може да се превърне в едно от най-рисковите търговски пространства около Европа. И тук възниква основният спор: трябва ли европейските държави да засилят военното присъствие, за да защитят корабоплаването, или това би увеличило опасността Черно море да се превърне в зона на още по-широк военен конфликт?
