Защо Япония не може да си позволи да загуби Сайпан през 1944 г.?
На 15 юни 1944 г. американски войски започват десант на остров Сайпан в Марианския архипелаг. На картата островът изглежда като малка точка в огромния Тих океан, но за Япония загубата му би имала огромно стратегическо значение. Сайпан се намира на около 2400 километра от японските острови – достатъчно близо, за да могат новите американски тежки бомбардировачи B-29 да използват Марианските острови като бази за удари срещу самата Япония. Затова започналата битка не е просто поредната американска операция за завладяване на остров. Тя е борба за позицията, от която войната може да бъде пренесена директно към японските градове.
Японската стратегия – превърнете острова в крепост
Япония разполага на Сайпан с приблизително 30 000 военнослужещи под командването на генерал Йошицугу Сайто. Защитниците използват планинския терен, пещерите, укрепленията и естествените препятствия, за да забавят американското настъпление. Японската стратегия вече се променя – вместо противникът непременно да бъде унищожен още на плажа, той трябва да бъде въвлечен в продължителни и скъпи сражения във вътрешността на острова. Срещу тях САЩ хвърлят огромна десантна сила от морски пехотинци и армейски части, подкрепена от бойни кораби, артилерия и авиация.
САЩ – превъзходството по море и във въздуха
Американската операция е част от стратегията за постепенно приближаване към японските острови чрез овладяване на ключови позиции в Тихия океан. Докато сухопътните сили воюват на Сайпан, японският флот предприема мащабен опит да спре настъплението. Това довежда до битката във Филипинско море на 19–20 юни 1944 г. Американската палубна авиация нанася опустошителни загуби на японските самолети и пилоти. Сражението остава известно сред американските летци като „Голямата марианска стрелба по пуйки“ заради огромната разлика в загубите. Япония все още разполага със самолетоносачи, но загубата на множество добре обучени пилоти отслабва способността ѝ да използва ефективно тези кораби.
Битката на сушата става все по-жестока
На самия Сайпан американските войски постепенно притискат японските защитници към северната част на острова. Пещерите и укрепените позиции превръщат настъплението в поредица от тежки локални боеве. Японските части често отказват да се предадат дори когато положението им става безнадеждно. В началото на юли останалите защитници предприемат огромна последна атака срещу американските позиции – един от най-мащабните т.нар. банзай щурмове във войната в Тихия океан. Той причинява тежки загуби, но не може да промени изхода на битката.
Трагедията на цивилното население
Сайпан показва и друга, изключително трагична страна на войната. На острова има хиляди японски цивилни. Японската военновременна пропаганда внушава страх от американски плен и част от населението предпочита смъртта пред капитулацията. В последните дни на сраженията цивилни се хвърлят от скали в северната част на острова, въпреки опитите на американците чрез високоговорители да ги убедят да се предадат. Точният брой на загиналите цивилни е предмет на различни оценки, но трагедията се превръща в един от най-мрачните символи на битката.
Защо загубата на Сайпан е стратегическа катастрофа за Япония?
На 9 юли 1944 г. организираната японска съпротива на острова фактически приключва. Американските загуби са тежки – приблизително 3400 убити и над 10 000 ранени. За японската страна поражението е унищожително: огромната част от гарнизона загива. Но още по-важна е географията. След овладяването на Марианските острови американците изграждат гигантски летища за B-29. От тях започват стратегически бомбардировки срещу японската територия. Войната вече достига непосредствено до японските острови.
Една битка сваля и правителство
Падането на Сайпан има силен политически отзвук в Токио. Премиерът Хидеки Тоджо и неговото правителство са подложени на огромен натиск и през юли 1944 г. Тоджо подава оставка. Причината не е единствено загубата на острова, но Сайпан ясно показва, че японската отбранителна линия е пробита и обещанията войната да бъде държана далеч от родината вече трудно могат да бъдат защитавани.
Сайпан – островът, който приближава края на войната
Битката при Сайпан продължава по-малко от месец, но последиците ѝ се усещат до края на войната. Съединените щати получават стратегическа база в непосредствения обсег на Япония, японската палубна авиация понася трудно възстановими загуби, а политическото ръководство в Токио преживява тежка криза. Следват Гуам, Тиниан, Филипините, Иво Джима и Окинава. Обръчът около Япония постепенно се затяга.
Затова спорът за значението на Сайпан не е само въпрос кой печели един остров. Истинският въпрос е дали именно тук Япония окончателно губи възможността да държи войната далеч от собствената си територия. След Сайпан американските бомбардировачи вече могат да превърнат географското предимство на Марианските острови в пряка заплаха за японската родина. Малкият остров се оказва една от големите стратегически повратни точки във войната в Тихия океан.
