Дъщерята на цар Борил ли стои зад загадъчната смърт на латинския император Анри?
След години на военни сблъсъци с Латинската империя българският владетел цар Борил постепенно осъзнава, че бойното поле не е единственият път към укрепване на държавата. Вместо да продължава изтощителните военни кампании, той насочва усилията си към дипломацията. Един от най-значимите резултати от тази промяна е сключването на мирен договор между България и Латинската империя през 1213 г. Споразумението слага край на продължителен период на враждебност и отваря възможност за нови политически отношения между двете сили.
За да бъде гарантирана трайността на постигнатото съгласие, мирът е скрепен с династичен брак между латинския император Анри и българска принцеса от рода на Асеневци. Самоличността и произходът на младата жена обаче продължават да предизвикват спорове сред историците. Според едни тя е родна дъщеря на цар Борил, докато други приемат, че е негова доведена дъщеря и всъщност дъщеря на предшественика му Калоян. Независимо от родословието ѝ, бракът има огромно политическо значение, тъй като свързва две държави с дълга история на конфликти.
Първоначално император Анри не посреща с особен ентусиазъм перспективата да се ожени за представителка на българската владетелска династия. Причината е свързана с кървавото минало между двете страни. Неговият брат Бодуен, предишният латински император, загива след пленяването му от българите при цар Калоян. Въпреки личните си резерви Анри се съобразява с позицията на своите барони. Те разбират, че мирът с България е от първостепенно значение за оцеляването и стабилността на Латинската империя. Мощта на българското царство е фактор, който западните владетели не могат да пренебрегнат.
Подготовката за сватбата също показва значимостта на дипломатическото събитие. Според сведенията българската принцеса потегля към бъдещия си съпруг, придружена от внушителен ескорт. Зестрата ѝ е натоварена на шестнадесет коня и включва скъпи копринени тъкани, злато и сребро. Подобни дарове не са просто демонстрация на богатство, а израз на политическия престиж и международното положение на българския владетел. Чрез този съюз Борил постига нещо, което продължителните военни действия трудно биха му осигурили – признание и стратегическо партньорство с една от най-влиятелните сили в региона.
За личните отношения между Анри и неговата българска съпруга историческите извори почти не предоставят информация. Не е известно дали между двамата се е породила привързаност, или бракът е останал преди всичко политическо задължение. Но около края на живота на императора се появява една особено интригуваща версия. На 11 юни 1216 г. Анри умира внезапно, а обстоятелствата около смъртта му пораждат съмнения и слухове. Сред тях се прокрадва и твърдението, че българската му съпруга може да е имала отношение към трагичния край на владетеля.
Така историята на този династичен брак остава обвита в загадки, които трудно могат да бъдат разрешени с наличните сведения. Дали българската принцеса действително е участвала в смъртта на латинския император, или става дума за недоказана мълва, родена от политическите противоречия на епохата? Засега няма убедителни исторически доказателства, които да потвърждават подобно обвинение. Със сигурност обаче съюзът между Борил и Анри е забележителен пример за средновековната дипломация, в която династичните бракове, личните интереси и борбата за власт често се преплитат по начин, достоен за исторически роман.
