Дуелът между Александър Пушкин и Жорж Д’Антес

На 27 януари (8 февруари по нов стил) 1837 г., в покрайнините на Санкт Петербург, се разиграва сблъсък, който не е просто размяна на изстрели, а трагичен завършек на поредица от интриги, ревност и политически натиск. Дуелът между Александър Пушкин – националния поет на Русия – и Жорж Д’Антес – френски офицер в руската гвардия – отнема живота на 37-годишния гений и завинаги променя руската културна история.

Конфликтът ескалира заради публичните слухове за предполагаема връзка между Д’Антес и съпругата на Пушкин, Наталия Гончарова, известна с красотата си. Всъщност, Пушкин е провокиран не само от слуховете, но и от поредица анонимни „дипломатически“ писма, които го обявяват за „Командир на ордена на рогоносците“. Въпреки че Д’Антес впоследствие се жени за сестрата на Наталия, Екатерина Гончарова, Пушкин вижда този ход като допълнително унижение.

Истинската драма не е личната обида, а политическото измерение. Пушкин е бил постоянно наблюдаван от тайната полиция заради либералните си стихове. Той е бил разглеждан като опасно свободомислещ глас. Д’Антес, като протеже на посланик, е имал имунитет. Пушкин е видял в дуела единствения начин да си възвърне достойнството в общество, което вече го е осъдило.

Първоначалният дуел е отменен, но след продължаващи обиди и нападки, Пушкин изпраща второ, окончателно предизвикателство. На 8 февруари, Пушкин и Д’Антес се срещат, разделени на разстояние от само двадесет крачки.

• Правила: Двамата трябва да тръгнат един срещу друг от крайните си позиции. Първият, който стигне разделителната бариера (10 крачки), има право да стреля.
• Сценарий: Пушкин стреля пръв, но куршумът само ожулва ръката на Д’Антес. Д’Антес отвръща на огъня и улучва Пушкин в корема. Раната е фатална. Пушкин умира два дни по-късно в ужасни мъки, под надзора на най-добрите лекари на Империята.

Смъртта на Пушкин предизвиква масово публично възмущение и траур. Властите, които вече са го държали под строг надзор заради либералните му възгледи, се страхуват от политически безредици, поради което погребението е извършено тайно.

Жорж Д’Антес е осъден на смърт от военен съд, но след намесата на цар Николай I присъдата е смекчена до разжалване и изгонване от Русия. Връщайки се във Франция, Д’Антес прави успешна политическа кариера, ставайки сенатор.

Дуелът е доказателство за жестокия сблъсък между свободомислието на гения и законите на „честта“ на аристократичното общество.

По материала работи Веселин Байчев