Евренозово и спорове относно змеювите къщи

Село Евренозово се намира в Югоизточна България, в община Малко Търново, област Бургас. Разположено сред хълмисти терени и близо до гористи местности, то е част от историческата и природна мрежа на Странджа. Районът е известен със своята археологическа стойност, особено с наличието на множество долмени, наричани от местните „змеюви къщи“.

Първото споменаване на селото е в османски данъчни регистри от 1676 г. По-късно, в турски документи от 1731 г., то се среща под имената Евренос и Евренкьой. Името произлиза от старотурската дума „еврен“, означаваща змей, което вероятно е свързано с големия брой долмени и митологичните вярвания на местното население. „Змеюви къщи“ се отнася до тези мегалитни съоръжения, които са обект на множество спорове и легенди относно тяхното предназначение и произход.

Исторически Евренозово е било включено в привилегированата област Хасекия. До Балканската война (1912–1913 г.) населението е предимно турско. След присъединяването на областта към България жителите на селото се изселват, а през следващите години селото е заселено с български бежанци от Източна Тракия. Към 1926 г. населението достига 490 души, като постепенно оформя нова местна общност.

Споровете около „змеювите къщи“ включват въпроси за тяхната възраст, предназначение и свързаност с древни митологии. Някои учени предполагат, че долмените са използвани като погребални съоръжения, докато други ги свързват с култови практики, свързани с вярванията в змейове. Тези археологически загадки придават уникален културен и исторически характер на селото, превръщайки го в интересно място за изследователи и туристи.

Днес Евренозово остава малко, но исторически значимо село в Странджа. Местните жители поддържат традициите и съхраняват културната памет за бежанците от Източна Тракия, а „змеювите къщи“ продължават да бъдат символ на мистерията и древността на района, привличайки интереса на историци, археолози и любители на фолклора.