Могат ли хората да живеят в пещери и през съвременната епоха? Загадката на арменското селище Хндзореск
Могат ли хората да живеят в пещери и през съвременната епоха? Отговорът се крие в едно необикновено селище в Южна Армения – Стар Хндзореск, разположено сред стръмните скали на област Сюник, недалеч от град Горис. Тук в продължение на векове хората не строели домовете си по обичайния начин, а ги издълбавали в скалните стени. Естествените пещери били разширявани, оформяли се помещения за спане, готвене, съхранение на храна и отглеждане на животни. Селището приличало на огромен многоетажен комплекс, в който покривът на едно жилище често служел за двор на друго. Макар пещерите да напомнят за праисторическите обиталища, Стар Хндзореск не е просто останка от далечното минало – тук хората живеели и през XX век.
На колко години са пещерните жилища? Понякога се срещат твърдения, че селището съществува от 100 000 години, но такава датировка не е научно доказана. Археологическите сведения сочат, че част от пещерите са били обитавани преди повече от хиляда години. Селището се развива особено активно през Средновековието и следващите столетия. През XVIII век то има и военно значение – служи като опорен пункт на арменския пълководец Мхитар Спарапет, участвал в борбите срещу чуждото господство. Стръмните скали, тесните проходи и труднодостъпните жилища осигурявали естествена защита. Така пещерите изпълнявали двойна функция – били едновременно домове и убежища при нападения.
Как изглеждал животът в това необикновено селище? В началото на XX век Стар Хндзореск бил сред най-големите села в Източна Армения. Според исторически сведения населението му достигало около 8300 души, разпределени в приблизително 1800 домакинства. Тук функционирали училища, църкви, магазини и занаятчийски работилници. Хората се занимавали със земеделие, животновъдство, кожарство и различни занаяти. До някои жилища се стигало по тесни пътеки, стълби и въжета. Животът изисквал физически усилия, но общността притежавала сложна социална организация. Това опровергава представата, че обитаването на пещера непременно означава примитивно съществуване. Жителите имали традиции, обществени институции и икономически отношения, подобни на тези в други селища.
Защо хората напуснали пещерите? През 50-те години на XX век, когато Армения била част от Съветския съюз, започнало преместването на жителите към ново селище върху по-достъпното плато. Според широко разпространените сведения последните постоянни обитатели напуснали старите пещерни жилища около 1958 г. Причините били свързани с модернизацията, подобряването на транспортните връзки, водоснабдяването и условията за живот. Съществуват и разкази, според които съветските власти смятали пещерните домове за несъвместими с представата за модерно общество. Тук възниква обществен спор: било ли е преселването необходима стъпка към по-добър живот, или намеса, която прекъснала вековна културна традиция? За някои жители новите къщи означавали удобство и сигурност, а за други напускането на старото селище било раздяла с родовата памет.
Могат ли пещерните жилища да бъдат подходящи и за съвременния човек? От архитектурна гледна точка скалните домове имат определени предимства. Масивните скални стени могат да ограничават резките температурни промени, да осигуряват естествена изолация и да намаляват нуждата от някои строителни материали. Съществуват обаче и сериозни недостатъци – недостатъчна дневна светлина, проблеми с влагата и вентилацията, труден достъп и възможни рискове от срутвания. Съвременните строителни технологии позволяват част от тези проблеми да бъдат преодолени, но не всяка пещера е безопасна за постоянно обитаване. Стар Хндзореск показва, че хората могат да изградят устойчива общност дори в необичайна природна среда, но също така напомня колко важни са санитарните условия и достъпът до обществени услуги.
Трябва ли пещерните селища да останат само исторически паметници? Днес Стар Хндзореск е туристическа забележителност, известна със своите скални жилища и висящия мост, построен през 2012 г., който свързва двете страни на дълбокото дефиле. Посетителите могат да разгледат останките от домовете и да си представят ежедневието на хората, живели тук само преди няколко поколения. Историята на селището поставя въпрос, който надхвърля границите на Армения: означава ли напредъкът непременно отказ от старите начини на живот? Пещерите на Хндзореск доказват, че човешката цивилизация може да приема различни форми. Може би истинският напредък не е в това да изоставим традиционните жилища, а да разберем кои техни предимства могат да бъдат използвани и днес.
