Фалшивите бомбени заплахи в България – хулиганство или организирана стратегия за всяване на страх?
Стотици заплашителни съобщения, евакуирани училища и блокирани институции – кой стои зад бомбените заплахи и какво цели?
България отново е изправена пред вълна от сигнали за поставени взривни устройства в училища, детски градини, съдилища и държавни институции. През последните месеци подобни съобщения многократно предизвикват евакуации, прекъсване на учебни занятия и временно спиране на административни дейности. Според информация, съобщена от МВР и Българската национална телевизия през септември 2026 г., при една от вълните са получени над 300 сигнала в цялата страна, като при извършените проверки не са открити взривни вещества. През октомври ситуацията отново се изостря. Само за първите три дни на седмицата, започнала на 5 октомври, в Хасковска област са регистрирани 64 сигнала. Това поражда основателния обществен въпрос: защо подобни заплахи се повтарят толкова често и кой има интерес от тях?
Една от възможните причини е, че изпращането на заплашително електронно писмо изисква сравнително малко усилия, но може да предизвика сериозни последствия. Достатъчно е едно съобщение да достигне до множество институции, за да бъдат задействани процедури за сигурност, полицейски проверки и евакуации. Всяка заплаха трябва да бъде оценена внимателно, независимо дали впоследствие се оказва фалшива. Именно тази необходимост превръща бомбените сигнали в средство за нарушаване на нормалния обществен живот. Извършителите могат да преследват различни цели – от предизвикване на паника и привличане на внимание до умишлено затрудняване на работата на държавните институции. Не бива обаче всички случаи автоматично да се приписват на един и същ мотив или организатор.
Особено тревожна е възможността част от заплахите да представляват координирана кампания за дестабилизация. На 8 октомври 2026 г. вътрешният министър Иван Демерджиев съобщава пред парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, че според разследващите заплашителните съобщения се подготвят извън България и се превеждат на български език. По думите му са установени и времеви съвпадения между изпращането на заплахите и определени политически събития в страната. Министърът не назовава конкретни организатори и не посочва кои политически събития има предвид. Следователно версията за целенасочена външна намеса заслужава внимание, но не може да се представя като окончателно доказан факт.
Друга причина за повтарящите се заплахи е трудното установяване на действителния им източник. По информация на МВР, разпространена през октомври, част от съобщенията са изпратени чрез компрометирани електронни пощи и сървъри на потребители извън България. Това означава, че адресът, от който пристига заплахата, невинаги принадлежи на действителния извършител. Разследването изисква проследяване на цифрови следи и международно сътрудничество. Експерти посочват, че съвременните технологии, включително изкуственият интелект, могат да улеснят създаването на убедително звучащи заплашителни съобщения. Самото използване на подобни технологии обаче не доказва кой стои зад конкретната кампания.
Последиците от фалшивите сигнали далеч надхвърлят временното неудобство. Когато се евакуира училище, стотици деца и техните родители преживяват тревога, учебният процес се нарушава, а учителите трябва да организират безопасното извеждане на учениците. При заплаха срещу съдебна палата могат да бъдат прекъснати заседания и отложени дела. Ако сигналът е насочен към болница или административна сграда, последствията засягат пациенти, служители и граждани. Освен това всяка проверка ангажира полицейски служители и други ресурси, които биха могли да бъдат необходими при действителна опасност. Така дори когато няма поставена бомба, обществото понася реални загуби – организационни, финансови и психологически.
Възниква и спорът дали действащите наказания са достатъчно възпиращи. Българският Наказателен кодекс предвижда наказателна отговорност за предаване на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. На практика обаче основното предизвикателство при анонимните бомбени заплахи често е установяването на извършителя. Има случаи, в които това е постигнато. На 5 юни 2025 г. МВР съобщава за задържан 23-годишен мъж в Кърджали във връзка със заплахи, отправени към държавни институции и училища. По случая е образувано досъдебно производство по член 326, алинея 1 от Наказателния кодекс. Задържането обаче не означава автоматично осъждане. Именно тук се появява важният въпрос: дали увеличаването на санкциите би имало достатъчен ефект, ако извършителите остават неразкрити?
Друг обществен спор е как институциите да реагират, без да позволяват на анонимните заплахи да блокират живота на страната. От една страна, пренебрегването на подобно предупреждение би могло да изложи хората на сериозен риск. От друга, автоматичното и продължително прекъсване на работата при всяко съобщение може да насърчи нови опити за злоупотреба. Затова необходимият отговор включва ясни протоколи за оценка на риска, бързи проверки, подготовка на персонала и координация между институциите. Особено важно е училищата да разполагат с предварително отработени процедури, които гарантират безопасността на децата, без да създават допълнителна паника.
Фалшивите бомбени заплахи показват колко уязвимо може да бъде едно общество пред атаки, които не изискват физическо присъствие или действително взривно устройство. Последните събития в България свидетелстват за повтарящи се масови кампании, но без съпоставими официални данни за по-дълъг период не може категорично да се твърди, че броят на всички подобни престъпления непрекъснато нараства. По-същественият проблем е, че едно електронно съобщение може да наруши работата на десетки институции и да засегне хиляди граждани. Дали става дума за злонамерени индивидуални действия, организирана кампания или опит за политическо въздействие, трябва да установят разследващите. А основният въпрос остава: как държавата да защитава гражданите си, без да позволява страхът да се превърне в средство за управление на обществения живот?
