Как да различим истинската усмивка от престорената?

Усмивката е един от най-разпознаваемите начини, по които хората изразяват емоциите си. Понякога тя показва искрена радост, но в други случаи е просто проява на учтивост или опит да скрием истинските си чувства. Разликата между естествената и изкуствената усмивка привлича вниманието на учените още през XIX век. Изследванията в тази област показват, че лицевите мускули участват по различен начин в двете форми на усмихване.

През 1862 г. френският лекар Гийом Дюшен изследвал движенията на лицевите мускули, като използвал електрическа стимулация и фотографирал получените изражения. Чрез наблюденията си той се опитал да разбере как различните мускули участват в изразяването на човешките емоции. Неговата работа допринесла за по-задълбоченото изучаване на връзката между лицевите движения и чувствата, които хората изпитват.

При престорената усмивка основната роля играе големият скуловиден мускул, който издърпва ъглите на устата нагоре. Така се създава познатото усмихнато изражение, което може да се използва съзнателно в различни социални ситуации. Човек може да се усмихне, за да бъде любезен, да избегне неудобство или да спази определени обществени норми, дори когато не изпитва истинска радост.

Истинската усмивка, свързана с искрено положително преживяване, обикновено включва и мускулите около очите, известни като кръгови очни мускули. Тяхното действие повдига бузите и създава фини бръчици около външните ъгли на очите. Тази особеност е известна като „усмивка на Дюшен“ в чест на лекаря, който изследвал този феномен. За разлика от нея, усмивката, която включва предимно устните, понякога се нарича „усмивка на Пан Ам“ – на името на бившата авиокомпания, чиито стюардеси били известни с приветливите си усмивки в рекламите. Подобно изражение може да показва учтивост или желание да се прикрият неприятни чувства.

Връзката между искрената усмивка и качеството на живот е изследвана и от психолози в Калифорнийския университет в Бъркли. В проучване, публикувано през 2001 г., ЛийАн Харкър и Дачър Келтнър анализирали усмивките на млади жени в университетски снимки и проследили различни аспекти от живота им години по-късно. Жените с по-изразена усмивка на Дюшен били по-склонни да сключат брак и показвали по-добри показатели за благополучие и удовлетворение от живота. Тези резултати подсказват връзка между искреното положително изражение и някои благоприятни житейски обстоятелства, но не доказват, че усмивката сама по себе си ги причинява.

Подобен въпрос бил разгледан и в изследване от 2010 г., публикувано в списание Psychological Science. Учените Ърнест Абел и Майкъл Крюгер анализирали снимки на професионални бейзболисти от 1952 г. и сравнили усмивките им с продължителността на живота им. Играчите с пълна усмивка на Дюшен живели средно около 80 години, тези с частична усмивка – приблизително 75 години, а онези, които не се усмихвали, – около 73 години. По-късни изследвания обаче не потвърдили еднозначно тази връзка. Затова усмивката може да бъде интересен показател за емоционалното състояние, но не е безпогрешен начин за разпознаване на чувствата или за прогнозиране на здравето и продължителността на живота.