Фанагория ли е била столицата на Стара Велика България?

Когато се говори за държавата на хан Кубрат, често се посочва, че нейната столица е била Фанагория – древен град на Таманския полуостров, между Черно и Азовско море. Това твърдение присъства в исторически книги, енциклопедии и популярни публикации. Но съществува един съществен проблем: няма запазен средновековен извор, който изрично да определя Фанагория като столица на Стара Велика България. Възможно ли е градът да е бил важен политически център, без да е постоянна владетелска резиденция? Или столицата на Кубрат трябва да се търси на съвсем друго място?

Фанагория – древен град с история, по-стара от българската държава

Фанагория възниква през VI век пр. Хр. като гръцка колония на Таманския полуостров, на територията на днешна Русия. През Античността градът се превръща във важен търговски и политически център на Боспорското царство. Благоприятното му географско положение осигурява връзки между Черноморското крайбрежие, Кавказ и степните народи. През следващите столетия Фанагория преживява войни, разрушения и промени в политическата си принадлежност. Когато през VII век Кубрат обединява българските племена, градът вече има повече от хилядолетна история. Това го прави възможен административен и търговски център, но само по себе си не доказва, че там се е намирала столицата на българския владетел.

Какво всъщност пише Теофан Изповедник?

Един от основните извори за Стара Велика България е византийският хронист Теофан Изповедник, живял през VIII–IX век. В своята „Хронография“ той описва земите на българите, като споменава река Куфис, Меотидското езеро – днешното Азовско море – и град Фанагория. Тъй като Фанагория е сред малкото назовани селища в това описание, някои историци приемат, че тя вероятно е била главният град на българското обединение. Българският историк Петър Петров например защитава подобно тълкуване в изследването си „Образуване на българската държава“. Но съществува съществена разлика между споменаването на един град като географски ориентир и определянето му за столица. Теофан не съобщава изрично, че Кубрат е управлявал от Фанагория или че там се е намирал неговият двор.

Защо някои историци приемат Фанагория за столица?

Привържениците на тази хипотеза изтъкват няколко обстоятелства. Фанагория е стар град с пристанище, търговски връзки и изградена градска среда. Разположението ѝ в близост до земите, населявани от български племена, би позволило на Кубрат да поддържа контакти с Византия и други политически сили. В книгата си „Българите“ британският историк Дейвид Маршал Ланг също посочва Фанагория като столица на Стара Велика България. Тези аргументи правят хипотезата исторически възможна. Те обаче не отговарят на въпроса дали градът действително е бил под пряката власт на Кубрат през целия период на неговото управление. Възможността Фанагория да е била важен център не е равнозначна на доказателство, че е била столица.

Какво показват археологическите разкопки?

Археологията е сред основните причини за съмненията около традиционната версия. Изследванията показват, че Фанагория преживява сложен период през VI–VII век, белязан от разрушения, промени в населението и политическата власт. Част от изследователите смятат, че през времето на Кубрат градът е бил значително по-малък от големия античен център, който познаваме от по-ранните столетия. Не са установени убедителни археологически доказателства за постоянен владетелски двор на Кубрат във Фанагория. Няма сигурно идентифициран негов дворец, надпис или административен комплекс, който да потвърждава столичния статут на града. Отсъствието на такива находки не доказва, че Кубрат никога не е пребивавал там, но прави категоричното определяне на Фанагория като столица научно необосновано.

Мала Перешчепина – възможна следа към владетелския център

През 1912 г. край село Мала Перешчепина, в района на Полтава в днешна Украйна, е открито изключително богато съкровище. Сред находките са златни и сребърни предмети, оръжия и пръстени с надписи, които редица учени свързват с хан Кубрат. Това откритие насочва вниманието към земите около Днепър като възможна област на владетелско присъствие. Някои изследователи допускат, че именно там се е намирал политическият център на Стара Велика България. През 2022 г. Димитър Чанев публикува изследването „Коя е била столицата на Велика Болгария“, в което оспорва Фанагория и предлага Полтава като алтернативно местоположение. Но и тази теза има своите слабости. Богатото съкровище свидетелства за присъствие на високопоставена личност, без непременно да доказва съществуването на столица на същото място. Освен това съвременният град Полтава не бива автоматично да се отъждествява със селище от VII век.

Имала ли е Стара Велика България постоянна столица?

Възможно е самият въпрос за столицата да се основава на съвременни представи, които трудно се прилагат към ранносредновековните степни държави. Стара Велика България е обединение на племена, чиито политически и военни традиции се различават от устройството на Византийската империя. При подобни държавни образувания владетелят може да разполага с подвижен двор и да пребивава в различни укрепени станове според сезона, военната обстановка и политическите потребности. Следователно Кубрат е можел да управлява от няколко центъра, без да има една постоянна столица, подобна на Константинопол. Тази възможност не е доказана конкретно за неговата държава, но е важна при тълкуването на оскъдните исторически сведения.

Спорът за река Куфис променя историческата карта

Допълнителна трудност възниква при определянето на географските граници на Стара Велика България. Византийските хронисти Теофан и патриарх Никифор споменават река Куфис, която традиционно се отъждествява с Кубан. Това тълкуване поставя важна част от българските земи в района на Северен Кавказ и Таманския полуостров. Съществуват обаче и алтернативни хипотези. В свое изследване Фатих Шенгюл предлага Куфис да бъде отъждествена с река Ингулец на територията на днешна Украйна. Ако подобно тълкуване се окаже правилно, то би променило представите за географското ядро на Кубратовата държава. Засега идентификацията на Куфис остава дискусионна, а различните предложения показват колко трудно е възстановяването на историческата география само по средновековни описания.

Столица, важен град или историческа заблуда?

Фанагория безспорно е един от значимите градове в северното Причерноморие през Античността и Средновековието. Географското ѝ положение и споменаването ѝ във византийските извори обясняват защо е била свързана със Стара Велика България. Но твърдението, че тя е била столица на Кубрат, остава хипотеза, която не е потвърдена с достатъчно преки писмени и археологически доказателства. Алтернативните предположения за политически център около Днепър също не са окончателно доказани.

Възможно е най-важният въпрос да не е къде се е намирала столицата на Стара Велика България, а дали държавата на Кубрат изобщо е имала една постоянна столица. Докато не бъдат открити нови убедителни сведения, Фанагория ще остане една от най-интересните загадки в ранната българска история.