Homo naledi – откритие, което променя представите за човешката еволюция

Откриването на Homo naledi в Южна Африка разкрива неочаквана мозайка от древни и съвременни белези. Какво променя този вид в представите за човешката еволюция и защо предполагаемите погребения предизвикват научен спор?

През 2013 г. в пещерната система Rising Star в Южна Африка започва едно от най-необичайните палеоантропологични открития на XXI век. В труднодостъпната камера Диналеди изследователи откриват огромно количество човешки кости. При последвалите разкопки са събрани над 1500 фосилни останки от поне 15 индивида. През 2015 г. е обявен нов вид древен човек – Homo naledi, а сред ръководителите на изследователския екип е палеоантропологът Лий Бергер.

Още анатомията на Homo naledi поставя учените пред загадка. Той притежава необичайна комбинация от древни и по-съвременни белези. Мозъкът му е сравнително малък и някои части от скелета напомнят много по-древни хоминини, докато китките, ръцете, краката и други особености показват черти, характерни за по-късни представители на човешката еволюционна линия. Именно тази своеобразна „мозайка“ от белези затруднява поставянето му на едно просто стъпало в традиционната схема на човешката еволюция.

Още по-голямата изненада идва, когато останките са датирани. Първоначално примитивните особености на Homo naledi карат някои учени да предполагат много по-голяма възраст. През 2017 г. обаче комплексно датиране поставя фосилите от Диналеди приблизително между 335 000 и 236 000 години. Това означава, че същество с толкова много древни анатомични характеристики е живяло в Африка във време, когато вече са съществували ранни представители на Homo sapiens.

Тъкмо тук Homo naledi действително променя начина, по който можем да си представяме човешката еволюция. Старата популярна картина на последователност от един по-примитивен вид към друг, докато накрая се появи съвременният човек, става все по-неподходяща. Еволюцията на човека прилича повече на разклонено дърво, върху което различни човешки видове могат да съществуват едновременно. Homo naledi показва и още нещо важно – външният вид на един фосил не е достатъчен, за да определим възрастта му. Древни анатомични черти могат да оцелеят много по-дълго, отколкото бихме очаквали.

Най-големият спор обаче е свързан не с тялото, а с поведението на Homo naledi. Екипът на Бергер представи доказателства, според които телата може да са били умишлено погребвани в пещерата. През 2025 г. в eLife беше публикувана преработена версия на изследването, в която авторите твърдят, че разположението на скелетите и седиментите най-добре съответства на хипотезата за културно погребване. Отделно са описани и гравирани линии по скалите, за които е предложена възможна връзка с Homo naledi.

Ако тези твърдения бъдат окончателно потвърдени, последиците биха били значителни. Homo naledi е имал мозък, много по-малък от този на съвременния човек. Умишленото погребване на мъртвите би означавало, че сложно социално поведение не е задължително свързано с голям мозък или единствено с Homo sapiens и неандерталците. Това би принудило учените да преосмислят кога и при кои човешки видове са възникнали някои поведения, които дълго време сме приемали за белег на високи познавателни способности.

Но точно тук е необходимо голямо внимание. Част от палеоантрополозите оспорват тези интерпретации. Критиците смятат, че представените доказателства не са достатъчни, за да се докаже категорично нито умишлено погребване, нито че предполагаемите гравюри са направени от Homo naledi. Публикувани са анализи, според които геоархеологичните данни засега не доказват преднамерено погребване. Затова тези идеи трябва да бъдат представяни като активен научен спор, а не като установен факт.

Променя ли тогава Homo naledi еволюционните ни представи? Да – но не защото преобръща теорията за еволюцията. Откритието прави картината на човешката еволюция по-сложна. Преди около 300 000 години Африка вероятно не е била населена от една единствена човешка форма, която постепенно се превръща в друга. Съществували са различни линии, притежаващи различни комбинации от древни и съвременни характеристики. А спорът около поведението на Homo naledi ни напомня и нещо друго: в науката сензационната хипотеза е началото на дискусията, а не нейният край.