Хора с глави на гущери – каква е загадката на древните Убайдски фигурки?
Загадъчни изображения от Месопотамия отпреди повече от 6000 години пораждат спорове за произхода на човешката цивилизация и символиката на древното изкуство.
Съществували ли са някога хора с глави на гущери? Колкото и невероятно да звучи, археолозите действително са откривали древни фигурки, които изобразяват същества с човешки тела и необичайно издължени глави, наподобяващи влечуги. Някои имат тесни лица, големи очи и характерни издадени муцуни. Тези находки често се представят в интернет като доказателство за съществуването на неизвестна раса или дори за посещения на извънземни същества. Истинската им история обаче е свързана с една от най-древните култури в Месопотамия – Убайдската култура, съществувала хилядолетия преди появата на големите шумерски градове.
Къде са открити загадъчните фигурки? Най-известните находки произхождат от територията на днешен Ирак, включително древния град Ур. Убайдската култура се развива приблизително между 5500 и 4000 г. пр. Хр., като корените ѝ в Южна Месопотамия се проследяват още по-рано. Археолозите откриват малки глинени статуетки, изобразяващи предимно женски фигури с необичайни глави. Някои са украсени с линии и точки, които може да представляват татуировки, украшения или ритуални белези. Особено впечатляваща е фигурка на жена, която държи и кърми дете, също изобразено със странни черти. Такива предмети са документирани в колекцията на Британския музей.
Защо древните хора са изобразявали същества с глави на гущери? Това е основният научен спор. Според една от възможните интерпретации фигурките представят божества, митологични същества или участници в религиозни ритуали. Друга хипотеза предполага, че необичайните черти са резултат от художествена стилизация, а не опит за точно възпроизвеждане на човешкото лице. Издължените глави и очите може да са били част от установена традиция в изработването на изображения. Не е изключено някои особености да са свързани и с представи за красота или символично преобразяване на човешкото тяло. Засега обаче няма достатъчно доказателства, които да позволят на учените да определят еднозначно предназначението на тези предмети.
Могат ли фигурките да бъдат доказателство за съществуването на древни хора влечуги? Подобни твърдения се срещат в различни алтернативни теории, според които в далечното минало Земята е била населявана от неизвестни разумни същества. Понякога изображенията се свързват и с предполагаеми извънземни посетители, повлияли върху развитието на човешката цивилизация. Проблемът е, че археологическите находки представляват художествени изображения, а не биологични останки. Не са открити убедителни скелетни или генетични доказателства за съществуването на човешка популация с глави на влечуги. Следователно самият външен вид на фигурките не доказва, че изобразените същества действително са живели на Земята.
Но дали това са най-старите артефакти, откривани някога? Отговорът е категорично отрицателен. Макар убайдските фигурки да са на повече от шест хилядолетия, човешките предшественици са изработвали предмети много по-рано. През 2015 г. международен екип, ръководен от археолога Соня Арман, публикува в научното списание Nature изследване на каменни сечива от местността Ломекви 3 в Кения. Тяхната възраст е определена на приблизително 3,3 милиона години. Това означава, че те са стотици пъти по-стари от глинените фигурки от Месопотамия. Откритието е особено важно, защото показва, че изработването на каменни инструменти е започнало още преди появата на най-ранните известни представители на човешкия род Homo.
Съществуват и много по-древни художествени изображения. През 2024 г. учени публикуват изследване на пещерни рисунки от индонезийския остров Сулавеси. Една от композициите, представяща човекоподобни фигури и диво прасе, е датирана на най-малко 51 200 години. Тази находка показва, че способността на човека да създава сложни изображения и да разказва истории чрез тях е възникнала десетки хиляди години преди Убайдската култура. Следователно фигурките с гущероподобни глави не са нито най-старите човешки артефакти, нито най-ранните известни изображения на необичайни човекоподобни същества.
Каква тогава е истинската загадка на убайдските фигурки? Тяхната ценност не се състои в предполагаемото доказателство за съществуването на хора влечуги, а във възможността да разкрием как са мислели древните общества. Защо са създавали тези образи? Какво са символизирали издължените глави? Защо някои фигурки представят майки с деца? Дали са били религиозни предмети, символи на плодородието, или изображения с друго предназначение? Науката все още не разполага с окончателни отговори. Именно затова находките продължават да привличат вниманието на археолози, историци и изследователи на древните вярвания. Големият спор не е дали хората гущери са съществували, а какво са искали да ни разкажат древните творци чрез тези необичайни изображения.
