И носорозите спорят…

След слоновете носорозите се нареждат на второ място по големина сред бозайниците. Теглото им достига до 400 тона, а дължината им – 4 метра. Достигат скорост до 64 km/h. Те са тревопасни животни. Живеят около 40 години.

И носорозите спорят … Битките, в които участват, включват тези с представители от семейството им, с други животни и с човека, който всъщност се оказва най-големият им враг. От битката с него зависи оцеляването им.

Битки между носорози и спорове с други животни

Носорозите са териториални животни и предпочитат да живеят поединично. Битката за територия е причината за основния спор между мъжките индивиди. Всеки носорог маркира територията си и я брани. Битка между мъжки и женски носорози може да има по време на ухажването, когато често си нанасят рани с рогата. След чифтосването двойката се разделя. Мъжките водят битка за женската, а от своя страна женската може да бъде много агресивна, когато не одобрява мъжкаря.

Враговете на носорозите в животинското царство са малко. Носорозите използват рогата си при нападения от хищници – хиени, лъвове и тигри. Носорогът страда и от ухапванията на насекомите, за да се опази от тях, той се въргаля често в калта.

Спорове с човека

Носорозите губят спора с човека, като се вземе предвид намалялата им популация и ограничаването на местообитанието им. Днес те се срещат на свобода само в Африка и Азия. В миналото в България също е имало носорози. Намерени са останки от различни видове. Днес това е изчезнала група бозайници на територията на страната.

Преди няколко години умира последният Суматрански носорог в Малайзия. Опитите на учените да развъдят вида се оказват напразни. Те успяват да запазят само негови клетки. Яванският носорог се смята за вреден за хората, защото ги напада. Всъщност причината за нападенията е, че човекът все повече  ограничава неговата територия. Някога е населявал цяла Азия. Към днешна дата на свобода живеят само около 60 индивида на островите Ява, Борнео и Суматра.

Най-характерната част на животното е неговият рог, разположен върху костта на горната челюст. Човекът избива носорозите заради рогата им. За разлика от рогата на останалите животни (например кравите) рогът на носорога не е изграден от костна тъкан, а от кератин (това е протеин, който се съдържа в ноктите). Ако се отреже рогът на носорога, той пораства отново. Когато носорогът е ранен, вие от болка. Ако вие майката, бебето й приема това като зов. То пристига и ловците го убиват, за да вземат и неговия рог. Според очевидци някои бракониери режат роговете направо с моторен трион.

В митовете и вярванията на някои африкански култури се счита, че стритите на прах рога от носорог лекуват всичко, дори и потентността. Това е друга причина за търсенето им. Науката обаче остава скептична относно техните лечебни свойства. В други случаи рогата имат значение на трофеи за ловците. Спорен е митът за носорога пожарникар. Според някои хора носорозите гасят пожари в саваната, но други посочват, че досега не е имало документиран такъв случай.

Природозащитниците днес смятат, че между човека и носорога се води истинска война, в която съдебните битки най-често са загубени, защото бракониерите разполагат с пари и подкупи, които разколебават съдебната система. В южноафриканската преса често се споменава „бандата на Грюневалд“, срещу която има 1872 обвинения, сред които са убийства на носорози и трафик на рог. Доби Грюневалд е сред най-известните трафиканти на рог от носорог в света. Според него рог от бял носорог се продава за 6 500 долара за килограм на черния пазар в Южна Африка, цената на азиатските черни пазари е 5 пъти по-висока. Конвенцията за международната търговия със застрашени видове през 1977г. забранява търговията с рог от носорог, но оставя изключения от забраната, които успешно се използват от трафикантите. През 2015г. например са издадени само 51 присъди.

Джон Хюм развъжда носорози от 1995г. и има около 1300 в ранчото си. Екипът му подрязва роговете на около 20 месеца. Продава ги легално за 10 000 долара на килограм. Правенето на пари от живи носорози не е незаконно. Има спорове по въпроса дали бракониерството ще намалее, ако се разреши развъждането на носорози с цел законна продажба на роговете. Преобладава мнението, че без адекватен контрол премахването на търговската забрана ще влоши положението на носорозите.