Използвал ли е Леонардо златното сечение при рисуването на Мона Лиза?

Златното сечение е математическа пропорция, при която отношението между две величини съвпада с отношението между тяхната сума и по-голямата от тях. То се среща в различни области на математиката, изкуството и архитектурата и често се свързва с усещането за хармония и баланс. Макар днес да е известно като „златно сечение“, идеята за подобни пропорции е позната още на древните гърци.

След падането на Римската империя интересът към тази пропорция в Западна Европа постепенно намалява и тя остава извън центъра на вниманието за дълъг период. По време на Ренесанса обаче темата отново придобива популярност. Италианският францискански монах и математик Лука Пачоли посвещава на нея книгата „De Divina Proportione“, публикувана в началото на XVI век. С творбата е свързано и името на Леонардо да Винчи, който създава илюстрациите към нея.

Въпреки това популярната култура често преувеличава ролята на златното сечение в творчеството на Леонардо. Особено известен е сюжетът от книгата и филма „Шифърът на Леонардо“, според който художникът използвал математическата пропорция при композирането на своите произведения. Няма убедителни доказателства обаче, че Леонардо съзнателно е изградил композицията на „Мона Лиза“ според златното сечение.

Същото се отнася и за прочутия „Витрувиански човек“, създаден около 1487 г. Макар рисунката да демонстрира задълбочения интерес на Леонардо към човешките пропорции и геометрията, твърдението, че тя е построена според златното сечение, не е добре подкрепено от историческите сведения. Наличието на математически пропорции в произведението не означава непременно, че художникът е използвал точно златното сечение като основен принцип.

Затова отговорът на въпроса дали Леонардо е използвал златното сечение при рисуването на „Мона Лиза“ е по-скоро не, поне няма надеждни доказателства за това. Леонардо несъмнено е проявявал огромен интерес към математиката, геометрията и пропорциите, но популярното твърдение за златното сечение в „Мона Лиза“ изглежда е по-скоро модерна интерпретация, отколкото установен исторически факт.