Как се карат пандите? Симпатичните мечки имат свой език на спора
Гигантската панда изглежда като олицетворение на спокойствието – прекарва голяма част от времето си в хранене и почивка и рядко влиза в зрелищни сблъсъци. Това обаче не означава, че между пандите няма конфликти. В природата те са предимно самотни животни, чиито територии могат да се припокриват. Вместо постоянно да се срещат лице в лице, пандите разполагат със сложна система за общуване, чрез която могат да покажат кой е бил на дадено място и дори да избегнат ненужен спор.
Едно от най-важните им „оръжия“ е миризмата. Пандите оставят секрет от специални жлези върху дървета, камъни и други подходящи места. Тези мирисови знаци носят информация за животното, което ги е оставило, и имат особено значение през размножителния период. Пандата може да маркира, като приклекне или се притисне към повърхността, а мъжките понякога застават дори на предните си лапи, за да оставят миризмата възможно най-високо. Високият знак вероятно позволява да бъде разнесена повече миризма и може да съобщава нещо за размера на неговия притежател.
Когато две панди все пак се срещнат, спорът може да стане много по-видим. Те използват пози на тялото, звуци и директна демонстрация на сила. Въпреки симпатичния им вид пандите са мечки с мощни челюсти, големи кътници и силни крайници. Особено през размножителния сезон мъжките могат да се конкурират за достъп до женска и тогава се стига до преследване, блъскане, борба и ухапвания. Победителят може да получи възможност да остане по-близо до женската.
Интересното е, че пандите умеят да „спорят“ и с глас. Изследователите са установили разнообразни вокализации – от характерното блеене, използвано при по-спокойни контакти, до ръмжене, лай и други звуци при напрежение. Така конфликтът може да бъде решен още преди физическата схватка. За самотно животно това има очевидно предимство: всяко сериозно нараняване би затруднило намирането на храна и оцеляването.
Има и още една любопитна особеност. Макар дълго да са описвани просто като крайно самотни животни, наблюденията показват, че социалният им живот е по-сложен. Изследване на диви панди в Китай установява, че мирисовите маркировки действат като своеобразна „социална мрежа“ – животните могат да получават информация за други панди, без изобщо да ги срещат. Така едно дърво с оставени миризми се превръща почти в място за размяна на съобщения.
Затова отговорът на въпроса „Как спорят пандите?“ е по-интересен от обикновено „бият се“. Те първо се опитват да общуват от разстояние – чрез миризма, маркиране и звуци. При непосредствена среща могат да демонстрират заплаха, а когато конкуренцията е сериозна, особено между мъжки през размножителния период, спорът може да премине във физическа схватка. Зад привидно спокойния черно-бял гигант всъщност стои истинска мечка, която предпочита да избегне битката, но разполага с достатъчно сила да я води, когато това се наложи.
