|

Камъкът на съдбата в Шотландия – оригинал ли е древният Камък на Скоун?

ekranna snimka 2026 10 13 113346

 

Векове наред шотландски и английски владетели са коронясвани над прочутия Камък на Скоун. Но дали камъкът, който познаваме днес, действително е древната реликва на шотландските крале?

В историята на Шотландия малко предмети са натоварени с толкова легенди, политика и национална символика, колкото Камъкът на съдбата, известен още като Камъка на Скоун. На пръв поглед той представлява сравнително обикновен правоъгълен блок от пясъчник, но в продължение на векове е свързван с коронацията на шотландските владетели. Около произхода му възникват множество легенди – според някои предания историята му започва далеч извън Шотландия, а други го свързват с древните скоти и ранните кралства на Британските острови. Историческите и геоложките изследвания обаче насочват вниманието към далеч по-близък произход. Именно разминаването между легендата и материалните доказателства превръща камъка в интересен обект и за научни спорове.

През 1296 г. английският крал Едуард I нахлува в Шотландия и отнася Камъка на Скоун в Англия. Реликвата е поставена в Уестминстърското абатство и е включена в специално изработения Коронационен стол. От този момент камъкът придобива още по-силно политическо значение – владетелите на Англия, а по-късно и на Великобритания, са коронясвани над символа на шотландската монархия. За шотландците отнасянето му може да бъде възприемано като знак за английското господство. Именно тук се ражда една от най-устойчивите загадки: дали Едуард I действително е получил оригиналния камък. Според популярна теория монасите в Скоун може да са скрили истинската реликва и да са предали на англичаните обикновен каменен блок. Убедително доказателство за подобна подмяна обаче не е открито.

Историята става още по-драматична на Коледа през 1950 г., когато четирима шотландски студенти – Иън Хамилтън, Кей Матисън, Гавин Върнън и Алън Стюарт – проникват в Уестминстърското абатство и вземат камъка. При изваждането му тежката реликва се счупва на две части. Камъкът е пренесен в Шотландия и впоследствие поправен от каменоделец. Няколко месеца по-късно е оставен в абатството Арброут и върнат на британските власти. Случаят се превръща в сензация и отново поражда легенди. Една от тях твърди, че през този период е било възможно да бъде направено копие и че в Лондон е върнат не оригиналът, а негов двойник. И тази версия остава недоказана.

През 1996 г. британското правителство връща Камъка на съдбата в Шотландия, при условие че той може да бъде предоставян за бъдещи коронации. През 2023 г. камъкът отново е транспортиран до Уестминстърското абатство за коронацията на крал Чарлз III. Междувременно специалистите получават възможност да го изследват с модерни методи. Анализите показват, че камъкът е от стар червен пясъчник, съвместим с геологията на района около Скоун в Шотландия. Това е важно, защото противоречи на някои от легендите, според които реликвата е донесена от далечни земи. Изследванията разкриват и следи от обработка с инструменти, метални частици и други подробности, които позволяват да се изучава историята на предмета без той да бъде повреждан.

Но научният анализ не разрешава напълно най-голямата загадка. Доказването, че камъкът произхожда от района на Скоун, не доказва автоматично, че именно той е използван при най-ранните коронации на шотландските крале. Историческите сведения за ранната му история са ограничени, а легендите са натрупвани през вековете. Затова учените могат сравнително уверено да говорят за материала и вероятния географски произход на реликвата, но много по-трудно могат да установят непрекъсната история на конкретния каменен блок през цялото Средновековие.

Днес Камъкът на съдбата продължава да бъде едновременно исторически предмет, политически символ и научна загадка. От 2024 г. той е изложен в новия музей Perth Museum, близо до историческия Скоун, макар че може отново да бъде използван при бъдещи коронации. Науката постепенно отделя фактите от легендите, но вероятно никога няма да отговори категорично на всички въпроси. Дали Едуард I е отнесъл истинския Камък на съдбата през 1296 г.? Дали през 1950 г. е върнат същият камък? И колко древна всъщност е традицията, която свързва този сравнително скромен блок от пясъчник с властта над Шотландия? Именно тези нерешени въпроси превръщат Камъка на съдбата в един от редките исторически предмети, при които геологията, археологията, историята и националните легенди продължават да спорят помежду си.

Подобни статии