Киви срещу сова – кой е господарят на нощта?

Едната птица е загубила способността си да лети и търси храната си по земята, а другата владее нощното небе. Какво би се случило, ако пътищата на кивито и совата руру се пресекат?

Когато нощта падне над горите на Нова Зеландия, две необикновени птици започват своя активен живот. Едната се движи по земята, почти няма видими крила и търси храната си сред листата и почвата. Другата наблюдава гората от високо и може почти безшумно да се спусне към плячката си. Това са кивито и новозеландската сова руру, известна още като морпорк. Те споделят нощта, но еволюцията ги е снабдила с коренно различни средства за оцеляване.

Кивито – птица, която се отказва от небето

Кивито е една от най-необичайните птици на планетата. То не може да лети и прекарва живота си на земята. Вместо да разчита основно на зрението като много други птици, кивито използва силно развито обоняние и чувствителния си дълъг клюн, за да открива безгръбначни и друга храна. Нощният начин на живот и прикритието на растителността му помагат да остава незабелязано.

Тази стратегия е работила особено добре в Нова Зеландия преди появата на множество внесени от човека бозайници. Днес обаче животът на земята прави кивито уязвимо. Особено опасни за малките са хермелините, а възрастните могат да бъдат убивани от кучета и порове. В райони без контрол на хищниците само малка част от малките достигат зряла възраст.

Руру – ловецът над земята

Съвсем различна стратегия използва совата руру (Ninox novaeseelandiae). Тя е малка – около 29 сантиметра дълга и със средно тегло приблизително 175 грама – но е истински нощен хищник. Големите очи, чувствителният слух, острите нокти и почти безшумният полет ѝ позволяват да ловува в тъмната гора.

Основната ѝ храна са големи насекоми, паяци и други безгръбначни, но руру улавя също мишки, плъхове и малки птици. Тъкмо последната част от менюто поражда интересния въпрос: може ли кивито да се превърне в нейна плячка?

Може ли совата да нападне киви?

При възрастно киви подобен сценарий е крайно неправдоподобен. Руру е сравнително малка сова, докато възрастните представители на различните видове киви са значително по-едри и силни. Кивито освен това има мощни крака и нокти, с които може да се защитава.

При съвсем малко пиле въпросът изглежда по-логичен, защото руру действително ловува дребни птици. Но това не превръща совата в типичен или значим хищник на кивито. Данните за опазването на киви посочват съвсем други основни врагове – най-вече хермелините при малките, както и кучета, котки и порове. Затова не бива да представяме „киви срещу сова“ като обичайна битка в природата.

Две птици, една и съща нощ

Истинският спор между тях е по-скоро еволюционен. Как се оцелява по-добре през нощта?

Руру избира въздуха. Тя слуша, наблюдава и атакува отгоре. Меките краища на перата ѝ помагат да лети тихо, а острите нокти превръщат внезапното нападение в основното ѝ оръжие.

Кивито избира земята. То търси храна с дългия си клюн, разчита силно на миризмите и се движи сред ниската растителност. Вместо да преследва плячка от въздуха, то буквално изследва горската почва.

Получаваме две напълно противоположни решения на един и същи проблем: как птица да намери храна, когато почти няма светлина.

Любопитното объркване между киви и сова

Има още една необичайна връзка между двете птици. Руру издава няколко различни звука и един от тях може да бъде объркан с гласа на киви. Така човек, който върви през новозеландската гора през нощта, може да мисли, че чува киви, докато всъщност над него се обажда сова.

И двете птици са част от характерния нощен звуков пейзаж на Нова Зеландия. Данни от дългогодишно акустично наблюдение на природозащитното ведомство на страната регистрират както руру, така и различни видове киви през нощта.

А кой от двамата е в по-голяма опасност?

Тук се появява парадоксът. Хищната сова и наземното киви имат общи неприятели.

Руру може да загуби яйца или малки заради плъхове, хермелини, котки и опосуми. За кивито внесените бозайници са още по-сериозен проблем. Според новозеландското Министерство на опазването на природата хермелините са причина за приблизително половината от смъртните случаи при малките киви в много райони на основните острови.

Следователно истинската история не е „сова убива киви“, а нещо много по-интересно. Две местни нощни птици, развили напълно различни стратегии в продължение на огромен период от време, днес са изправени пред хищници, които са се появили в екосистемата сравнително неотдавна.

Киви срещу сова – битка без победител

Ако си представим пряк двубой, руру притежава предимството на полета, зрението, слуха и внезапната атака. Кивито има размер, силни крака и възможност да се защитава на земята. Но природата почти никога не поставя тези две птици в подобна измислена арена.

Затова „киви срещу сова“ е преди всичко спор между две стратегии за оцеляване. Едната птица е загубила способността си да лети и е превърнала горската почва в свой свят. Другата е запазила небето и е превърнала тишината в оръжие.

А когато гората потъне в мрак, и двете доказват едно и също – за да бъдеш господар на нощта, не е необходимо да използваш една и съща стратегия.