Кой хищник доживява до най-голяма старост? Не е костенурката

Тя може да живее 400 години – хищникът, който надминава костенурките

Костенурката е символ на дълголетието, но гренландската акула може да живее няколко столетия. Как учените определят възрастта ѝ и наистина ли достига около 400 години?

Когато говорим за животни, които живеят столетия, първата ни асоциация обикновено е костенурката. И има основание – гигантските сухоземни костенурки са сред рекордьорите по дълголетие. Прочутият Джонатан от остров Света Елена например е на приблизително 194 години през 2026 г. и е смятан за най-възрастното известно живо сухоземно животно. Но ако зададем въпроса по друг начин – кой хищник може да достигне най-голяма възраст – костенурката отстъпва мястото си на едно много по-малко познато животно.

Рекордьорът сред известните дълголетни гръбначни е гренландската акула (Somniosus microcephalus) – огромен и изключително бавен хищник от студените води на Северния Атлантик и Арктика. Тя може да надхвърли пет метра дължина и се храни с риби и други морски животни. Изследванията показват, че отделни екземпляри могат да живеят в продължение на няколко века. Университетът в Копенхаген я определя като най-дълголетното известно гръбначно животно в света.

Най-впечатляващите данни идват от изследване, публикувано през 2016 г. в списание Science. Учените анализират 28 женски гренландски акули и използват радиовъглеродно датиране на тъкани от лещите на очите им. Най-голямата изследвана акула – с дължина около 5 метра – получава приблизителна възраст 392 години, но с голям интервал на неопределеност от ±120 години. Затова популярното твърдение за „400-годишна акула“ не трябва да се разбира като точно установена възраст. Изследването показва минимална продължителност на живота от поне 272 години.

Как един хищник успява да живее толкова дълго? Вероятното обяснение се крие в необичайно бавния му начин на живот. Гренландската акула обитава студени и дълбоки води, движи се бавно и има нисък метаболизъм. Растежът ѝ също е изключително бавен. Според изследването от 2016 г. женските може да достигат полова зрялост едва около 156 ± 22 години. Това означава, че една гренландска акула може да бъде на възраст, на която няколко човешки поколения вече са се сменили, и все още сравнително наскоро да е достигнала способност за размножаване.

Тъкмо тук сравнението с костенурките става особено любопитно. Джонатан е роден приблизително през 1832 г. и неговите близо два века живот изглеждат невероятни. Но гренландска акула на приблизително 400 години би била родена още през първата половина на XVII век. Докато Джонатан е преживял огромна част от съвременната история, подобна акула теоретично би могла да плува в океана още по времето, когато Галилео Галилей е бил жив.

Има обаче важна научна уговорка. Възрастта на гренландските акули е трудна за определяне и оценките от радиовъглеродното датиране имат значителна неопределеност. Канадска научна оценка от 2025 г. подчертава, че резултатите за максималната възраст все още не са потвърдени чрез независим алтернативен метод. Следователно не можем уверено да твърдим, че е открита акула на точно 392, 400 или 500 години. Можем обаче да кажем, че наличните научни данни сочат изключително дълъг живот, вероятно от няколко столетия.

Така костенурката печели популярния образ на символ на дълголетието, но сред хищните гръбначни истинската сензация се крие в студените арктически води. Гренландската акула показва, че един хищник не е задължително да бъде бърз и непрекъснато активен. Нейната стратегия е почти противоположна – бавен растеж, бавен метаболизъм и изключително дълъг живот. А това поставя интересен въпрос за рубриката „Спорове относно животни“: дали тайната на дълголетието в природата понякога не е именно в това да живееш възможно най-бавно?