Кой уби Георги Марков в Лондон? „Българският чадър“

Разследване на убийството на Георги Марков в Лондон — фактите, споровете около ДС и КГБ, мистерията „български чадър“ и как изкуството го интерпретира.

На всяко добре аргументирано „да“ съответства еднакво добре аргументираното „не“ и всеки е точно толкова прав, колкото и не е… – Георги Марков (1929-1978), „Твоята Америка“

Убийството на Георги Марков (1929-1978),  остава едно от най-известните и противоречиви политически убийства на XX век. На 7 септември 1978 г. той е прострелян със специално модифициран чадър на тротоара край моста „Ватерло“ в Лондон — и умира четири дни по-късно в болница, но случаят никога не е напълно разрешен.

Важно е да се уточни: това убийство е свързано с писателя и политически емигрант Георги Марков (1929–1978), а не с друг български писател със същото име, което често води до объркване в културните дебати.

Убийството — фактите

Марков е бил дисидент, критичен към комунистическия режим в България и работи във Британската служба на BBC, където излъчва критични материали за управлението в родината. На 7 септември 1978 г., докато чака автобус, Марков усеща внезапна пронизваща болка в бедрото си. Той вижда мъж, който вдига чадър от тротоара и бързо се отдалечава. След това развива треска и умира на 11 септември на 49 годишна възраст.

„Българският чадър“

Веднага след смъртта на Марков, Скотланд Ярд започва официално разследване. Към него се включват детективи и от Антитерористичния отдел (BATS). Официалното заключение на британския съдебно-медицински експерт е публикувано през януари 1979 г., и определя смъртта на Георги Марков като „убийство с използване на отровата рицин“. При аутопсията британските експерти откриват малък метален пелет (1,7 мм), изработен от платина-иридий, в тъканта на крака му, който съдържа отровата рицин — смъртоносен токсин, извлечен от семената на рициновото растение. Този начин на убийство става известен като „български чадър“ — the Bulgarian umbrella assassination, защото пелетът е бил инжектиран в тялото, докато чадърът служи за прикритие. За рицин в 1978 няма противоотрова (антидот).

Кой е поръчал убийството?

Тук започват едни от най-горещите спорове:

Официалният разказ

Няма нито една официална присъда по случая и според официални британски и международни доклади никой не е бил съдебно отговорен за убийството, макар разследването да продължава.

Държавна сигурност и КГБ

Бивши служители на Комитет за държавна сигурност (ДС) и анализатори предполагат, че убийството е било организирано от българските тайни служби с помощта на КГБ, по време на комунистическия режим на Тодор Живков. Бившият офицер на КГБ Олег Калугин заявява, че Живков наредил убийството и получил съдействие от съветските служби. Такива твърдения обаче не са юридически доказани, тъй като голяма част от документите са унищожени или все още са недостъпни. Разследвания и журналистически проучвания посочват като главен заподозрян италианския агент Франческо Гулино (или Джулино) — известен с кодовото име „Пикадили“ — който е бил вербуван да изпълни поръчката. Макар да е бил разследван, той никога не е бил осъден. При разследването в България през 1990 г. следователите установяват, че тогавашният началник на Първо главно управление на ДС (генерал Владимир Тодоров) е поискал от шефа на архива полк. Радко Тодоров да унищожи всички следи, които извършителя е оставил. Все пак по-късно в един от кошовете със секретен боклук е открита бланката, с която секретарката на Тодоров е поискала от архива досието на Марков. В резултат на разкритията Тодоров е признат за виновен и осъден.

Спорове и мистификации

Политически мотиви

Някои историци и журналисти твърдят, че Марков е бил убит заради политическите си позиции и критики към режима в София — че комунистическата власт го е смятала за заплаха.

Алтернативни версии

По-сензационни публикации предлагат и други мотиви — например връзки с влиятелни личности или афери — но такива твърдения не са потвърдени от проверени исторически източници.

Спорове в изкуството

Случаят е вдъхновил множество художествени и документални произведения, които използват действителни факти в художествена форма, като поставят под въпрос как историята на убийството е била интерпретирана в културата. Това също поражда дебат: дали художествените адаптации приближават истината, или само създават нови митове около трагедията?

Защо този случай продължава да разделя мненията?

Липсата на съдебна присъда оставя много въпроси без отговор. Конфликтът между политическата история и личната съдба на писателя поставя под въпрос границите на държавната репресия. Сензационните версии (вкл. намеса на КГБ, любовни афери и др.) се разпространяват, въпреки че не са доказани. Убийството на Георги Марков остава едновременно исторически факт и политически спор. Истината може би никога няма да бъде напълно разкрита, но този случай е символ на едно време, когато границите между литературата, политиката и репресията се размиват — и продължават да предизвикват дебат и до днес.