Максимите на Васил Левски – безценни уроци при спорове

 

Видим през последните десетилетия е повишеният интерес към националната ни традиция, към националните ни светини, което говори за преминаването към нов етап на националното самосъзнание. Споровете за Васил Левски и българската литература не се отнасят до тезата, че Левски е вдъхновение за българските писатели. Това е безспорен факт. Тази „звездна личност“ е вдъхновение за създаване на творби, които са национална ценност в родната класика. Въпросът е следният – не е ли време да отправим поглед към Васил Левски не като обект на художествено изображение, а като литературен творец?

Левски и българската литература

Идеята за литературната стойност на словесното наследство на Левски е развита още през 1996г. от Светлозар Игов в книгата „Апостолът Геният Патриархът“. Изследването е „първият в литературно-историческата наука опит крилатото слово, „максимите“ на Левски да бъдат включени в историята на литературата като своеобразен моралистичен жанр, представящ нравственото кредо на най-чистата и свята личност на България“ (из анотацията към книгата). Доказателствен материал може да бъде потърсен в написания от Апостола устав на революционната организация. Запазена е чернова от негово автобиографично стихотворение. Ценни са съветите, които Левски дава в своите писма. Съхранени са много негови фрази в спомени на съвременниците му, но изследователите ги приемат с известна уговорка относно тяхната достоверност. С. Игов отчита необходимостта от литературната им определеност – определението „максими“ според него е за предпочитане пред „фрагменти“, „афоризми“, „мисли“, „сентенции“ и др.

Литературното наследство на Левски трябва да бъде разгледано според С. Игов в три насоки:

• „максимите“ като жанров синтез на народна пословица и библейска притча;
• „максимите“ като преход на националното художествено съзнание от фолклор към литература;
• „максимите“ като своеобразен български моралистичен жанр.

Литературно-историческите корени на „максимите“ на Левски С. Игов отрива в изворите на нашата литература. Той пита: „Всъщност към кои „жанрове“ ще отнесем оня откъс от надписа на хан Омуртаг, ако не към сентенциозно-лапидарния размисъл: „Човекът и добре да живее, умира и друг се ражда…“

Крилатите фрази на Левски отдавна са инструмент за национално възпитание и формули от моралния кодекс на българина – „в минимум думи – максимум смисъл“. В кратка словесна форма те съдържат концепцията на Апостола за писаните и неписаните морални норми и очертават модел на човешко поведение, нравствен кодекс и етически критерий. Обикновено жанрът се свързва с антични мислители и класици като Сенека, Монтен, Гьоте. За разлика от тях, крилатото слово на Левски е свързано с националната ни фолклорна традиция. В книгата си С. Игов отбелязва близостта на „максимите“ на Левски с народните умотворения.

Максимите на Васил Левски – безценни уроци

Към най-чистата и свята личност в нашата история може и трябва да се обръщаме за съвети не само по отношение на националното ни битие. Смисловото богатство на неговите думи е насочено и към индивидуалното ни съществуване. Малките словесни късове на Апостола могат да бъдат и безценни съвети при споровете, които са част от общочовешкото ни битие:

„Пред нашите очи всичко, което се изрече, е истинно. За нас няма шега, защото всичко речено е истина, но се изменя на шега (понеже са думи без дела). (Левски до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. 09. 1872г.)

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. (Левски до Филип Тотю, 18. 04. 1871г.)

„Братя, размислете се пак хубаво, че доста сме се лъгали от хората, па и от помежду назе си…“ (Левски до Д. Хр. Попов, 11.04.1871г.)

„Дързост и постоянство!“ (Левски до сливенци, 04. О4., 1872г.)

„Не бива да се дава подкрепа на глупци…“ (Левски до Каравелов, 25. 08. 1872г.)

„Всичките неразбории, зависти, укори произлизат повечето от глупостта…“ (Левски до Каравелов, 25. 08. 1872г.)

„Повечето хора знаят да препоръчват, а не правят нищо.“ (Левски до Каравелов, 27. 01. 1872г.)

„Да се не работи ден, пък десет дена да се разправяме… и да се нападаме един друг“. (Левски до Данаил Хр. Попов и Централния комитет, 16.09.1872г.)

„Бързата работа ялова излиза.“ (Левски до Панайот Хитов, 29.09.1871г.)

„Така Ви казвам: от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите, комуто се харесва, нека се хваща на хорото“. (Левски до Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16. 09. 1872г.)

„Я кажете ми с две думи, че и ние сме готови да ви кажем отпосле из едно гърло с по-многото гласове…“ (Левски до кръг дейци във Влашко, 20. 06.1871г.)

„Когато неприятелят ми е по-гламав от мене, той е в ръцете ми с всичкия си материал“ (Дописка на Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870г., а публикувана в „Свобода“ на 13.02.1871г.

„Според човека и работата му“. (Левски до Д. Хр. Попов, 10. 05. 1871г.)

„Трябва изпит за всеки. Защото има примери: днес е човек, а утре – магаре“. (Левски до Д. Хр. Попов, 30. 04. 1871г.)

„Народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш“ (Левски до Христо Иванов Големия, 04. 08. 1872г.)

„Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност.“(Левски до Каравелов, 25. 07. 1872г.)

„Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя – губя само мене си“.

„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние го обръщаме“.

„Да се просвещава народът не е лошо нещо, но това е най-дългият път, по който може да дойде свободата“. (фразата е от спомените на М. Греков)

„Мене като погубите, то ще излязат други по-много като мене“. (фразата е по спомените на Николчо Цвятков)

„Всичко, каквото съм сторил, сторих го за отечеството“. (фразата е от изповедта на Левски пред поп Тодор)

„По-добре сто години мъки честни, нежели човек да потъпче честта си и вярата си“. (Левски до комитета в Ловеч, последно писмо, 12. 12. 1872г.)