Може ли усмивката да бъде спусък? Японският робот Куратас превърна фантастиката в реалност
Може ли една усмивка да задейства оръжие? През 2012 г. японският художник и конструктор Когоро Курата представя необикновена машина, която изглежда като излязла от научнофантастичен филм. Наречена Kuratas („Куратас“), тя представлява гигантски робот с височина около четири метра и тегло над четири тона. Машината е разработена съвместно с инженера по роботика Ватару Йошизаки под името Suidobashi Heavy Industry. Показана е официално на 29 юли 2012 г. на фестивала Wonder Festival в Япония. Най-необичайната ѝ характеристика обаче не са размерите, а демонстрационна система, наречена Smile Shot – „изстрел с усмивка“.
Как работи роботът, който стреля при усмивка? Куратас е оборудван с две въртящи се многоцевни пневматични установки, способни според представените технически характеристики да изстрелват общо до 6000 малки пластмасови топчета в минута. Система за разпознаване на лицеви движения позволява стрелбата да се задейства, когато операторът се усмихне. Това означава, че вместо да натисне обикновен спусък, човек може да подаде команда чрез изражението на лицето си. Важно е да се уточни, че става дума за пластмасови топчета, а не за бойни патрони. Въпреки това подобна стрелба не е безобидна и може да причини наранявания. Създателите представят системата с чувство за хумор, но идеята повдига сериозен въпрос: какво би станало, ако подобна технология бъде приложена към действително опасно оръжие?
Може ли човек да управлява четиритонна машина като герой от японско аниме? Куратас разполага с кабина за един оператор, камери, сензори и управляващ софтуер V-Sido, разработен от Йошизаки. Машината може да се контролира от кабината, а са демонстрирани и възможности за дистанционно управление. Нейните механични ръце и корпус се задвижват чрез хидравлични механизми. Въпреки външния си вид роботът не ходи свободно като човек. Той се придвижва върху четири колесни опори със скорост до около 10 километра в час. Конструкцията е вдъхновена от японските анимационни филми, в които пилоти управляват огромни бойни роботи. За Курата проектът е осъществяване на детска мечта, а не създаване на готова бойна машина.
Колко струва подобна технологична фантазия? При представянето на Куратас през 2012 г. е обявена ориентировъчна цена от около 1,35 милиона щатски долара за персонализирана версия. Машината привлича огромен медиен интерес, но не се превръща в масово произвеждан робот. Проектът съчетава инженерство, индустриален дизайн, роботика и художествен експеримент. През 2013 г. получава награда за отличие в категорията за развлекателни произведения на Японския фестивал за медийни изкуства. Именно тази необичайна комбинация поражда спор: дали Куратас е преди всичко произведение на технологичното изкуство, или първа стъпка към създаването на нов клас гигантски управлявани машини?
Защо усмивката като спусък предизвиква научни и етични въпроси? Разпознаването на лицеви изражения е технология, която може да има полезни приложения – например при управление на помощни устройства за хора с двигателни затруднения. Когато обаче същият принцип се използва за задействане на оръжие, възникват рискове. Усмивката може да бъде неволна, да изразява нервност или да бъде погрешно разпозната от системата. Една неправилно интерпретирана команда може да има сериозни последици. Затова съвременните изследвания в областта на безопасната роботика поставят акцент върху надеждността, контрола от човека и защитата срещу случайно задействане. Куратас не е автономен робот, който самостоятелно избира кого да атакува, но неговият необичаен интерфейс нагледно показва колко важен е начинът, по който човек подава команди на машините.
Какво остава от идеята за робота, който стреля при усмивка? Повече от десетилетие след представянето си Куратас продължава да бъде забележителен пример за пресечната точка между фантазията и инженерната действителност. Той не променя военното дело и не поставя началото на армия от гигантски бойни роботи, но демонстрира колко бързо идеите от популярната култура могат да се превърнат в работещи технически прототипи. Най-интересното в проекта може би не е способността му да стреля, а начинът, по който една обикновена човешка емоция е превърната в машинна команда. И тук възниква въпросът: трябва ли бъдещите роботи да разчитат на човешките изражения, когато изпълняват действия, които могат да бъдат опасни?
