Торпедото, германската подводница и потъването на „Лузитания“
На седми май хиляда деветстотин и петнадесета година британският пътнически лайнер „Лузитания“ плава край южното крайбрежие на Ирландия. Корабът е на път от Ню Йорк към Ливърпул и наближава края на поредното си трансатлантическо пътуване. Малко преди да достигне британското пристанище, той се оказва в опасна зона, където германските подводници атакуват плавателни съдове, свързани със съюзниците.
„Лузитания“ е сред най-известните океански кораби на своето време. Построен за британската компания „Кунард“, лайнерът съчетава висока скорост, внушителни размери и изключителен за епохата комфорт. На борда има просторни трапезарии, елегантни салони, помещения за четене и почивка, както и каюти с богато обзавеждане. Въпреки избухването на Първата световна война корабът продължава да превозва пътници през Атлантическия океан.
В началото на войната морските пътища между Великобритания и Северна Америка придобиват стратегическо значение. Британският флот налага морска блокада на Германия, а германското командване отговаря с подводна война срещу корабоплаването на противника. Подводниците могат да се приближават незабелязано до своите цели и да атакуват, преди екипажите на надводните кораби да разберат, че са в опасност.
Германската подводница Ю-двадесет, командвана от капитан-лейтенант Валтер Швигер, патрулира в района на ирландското крайбрежие. На седми май тя се намира близо до нос Олд Хед ъф Кинсейл, когато забелязва „Лузитания“. Подводният съд разполага с торпеда, предназначени да поразяват противникови кораби под водолинията, където повредите могат бързо да доведат до наводняване на вътрешните помещения.
В четиринадесет часа и десет минути Швигер нарежда да бъде изстреляно торпедо. То се насочва към британския лайнер и удря десния му борд, малко зад мостика. Ударът пробива корпуса и предизвиква разрушения във вътрешността на кораба. За пътниците и екипажа, които до този момент продължават пътуването си, атаката настъпва внезапно и оставя съвсем малко време за реакция.
Почти веднага след торпедното попадение на борда се чува втори силен взрив. Точният му произход става предмет на продължителни спорове и изследвания. Сред обсъжданите обяснения са повреди в парните системи, експлозия на въглищен прах и взаимодействието между първоначалния удар и вътрешните конструкции на кораба. Със сигурност е ясно, че след двата взрива „Лузитания“ започва бързо да се накланя и да потъва.
Наводняването и накланянето на лайнера превръщат евакуацията в изключително трудна задача. Палубите се наклоняват, а спускането на спасителните лодки става опасно и на места практически невъзможно. Част от лодките не могат да бъдат използвани, а други се преобръщат или повреждат. За разлика от корабокрушенията, при които има достатъчно време за организирано напускане на кораба, тук минутите се оказват решаващи.
Само около осемнадесет минути след торпедното попадение „Лузитания“ потъва. Корабът изчезва под морската повърхност, оставяйки стотици хора във водата. На борда има общо хиляда деветстотин и шестдесет души, от които хиляда сто деветдесет и седем загиват според данните, посочени в предоставения източник. Сред жертвите са и сто двадесет и осем американски граждани. Оцелелите са извадени от водата с помощта на спасителни екипи и местни жители.
Потъването предизвиква международно възмущение. Германските власти защитават действията на подводницата с твърдението, че корабът е превозвал военни материали. В товара действително има боеприпаси за стрелково оръжие и други военни принадлежности. Британската и американската страна обаче подчертават, че „Лузитания“ е пътнически кораб с голям брой цивилни на борда и че предупрежденията за опасност не оправдават загубата на толкова много човешки животи.
Трагедията поставя въпроса за правилата на морската война и за защитата на цивилните пътници. По традиционните правила за действията срещу търговски кораби е трябвало да се вземат мерки за безопасността на хората, преди плавателният съд да бъде потопен, освен при извънредни военни обстоятелства. Атаката срещу „Лузитания“ засилва споровете относно допустимите действия на подводниците и последиците от нападенията без предварително предупреждение.
В Съединените щати новината за потъването предизвиква силни реакции, особено заради загиналите американски граждани. Случаят задълбочава недоверието към Германия и се превръща в символ на опасността, която подводната война представлява за цивилното корабоплаване. Въпреки това Съединените щати не влизат във войната непосредствено след потъването. През хиляда деветстотин и седемнадесета година те обявяват война на Германия след възобновяването на неограничената подводна война и кризата около телеграмата на Цимерман.
Историята на „Лузитания“ остава едно от най-запомнящите се събития в морската история на Първата световна война. Торпедото на Ю-двадесет, командвана от Валтер Швигер, предизвиква верига от събития, които за броени минути водят до загубата на огромен пътнически лайнер и живота на повече от хиляда души. Потъването показва колко уязвими могат да бъдат дори най-модерните кораби, когато са изложени на подводна атака, и се превръща в повратен символ в общественото възприемане на войната.
