Село Атия и радиацията

Село Атия се намира в Югоизточна България, в община Созопол, област Бургас, в близост до едноименния нос Атия. На североизток от селото е разположен заливът Вромос, а районът е с богато историческо минало. В античността на връх Буджака, до полуостров Атия, се е намирала тракийската крепост Антея, на мястото на днешната военноморска база Бургас.

Селището е официално създадено на 27 юли 1957 г. под името Росен с указ на Президиума на Народното събрание. През 1979 г. е обявено за минно селище заради активната минна дейност в района, а от 1995 г. има статут на село. Името Атия получава официално на 23 септември 1997 г., с което се възстановява историческата връзка с местността и носа.

До 2001 г. в близост до селото са функционирали мините „Росен“, където са добивани медна и златна руда. След закриването им фабриките са разрушени, а терените – рекултивирани. Въпреки това земята и крайбрежната зона продължават да показват висока степен на замърсяване. Tонове отпадъци са изхвърляни директно в морето.

С времето морето изтласква тези отпадъци към плажната ивица на Вромос, което води до замърсяване. След установяване на завишен радиационен фон, през 1997 г. започват мащабни операции по почистване.

Плажът на село Атия е с дължина около 3 km и североизточно изложение. През 2010 г. той е официално затворен за къпане поради повишени нива на радиация, но въпреки това всяка година привлича летовници. Пясъкът има характерен сивожълт и черно-жълт цвят заради примесите, докато морската вода остава кристално чиста.