Село Горица и споровете относно черкезите
Село Горица се намира в югоизточна България, община Поморие, област Бургас. До 1878 г. на територията на днешното село е съществувала черкезка махала и чифлик, собственост на богат черкезин на име Мурад ага. След Освобождението на България черкезите се изселват, а местността постепенно се заселва от българско население, като се променя социалната и демографската структура на селото.
Черкезите, известни като адиги или адъга, са кавказки народ, исторически обитаващ областта Черкезия. По време на Кавказката война (1850 – 1864 г.) и Черкезкия геноцид повечето черкези са изселени, като голяма част от тях намират нов дом в Османската империя. Те са предимно сунити мюсюлмани и говорят черкезки език с няколко диалекта и поддиалекти. Потомците на изселените черкези днес са около 3,7 милиона души, като около 2 милиона живеят в Турция, а около 300 хиляди в Близкия Изток, главно Сирия и Йордания.
След пристигането им в българските земи хиляди черкези са заселени във Варна и околните райони, където населението е трябвало да ги изхранва и да осигури къщи, волове и житни семена. Някои черкези се установяват в гористи райони, покриващи склоновете на Стара планина. Те поддържат традициите си, но често не се подчиняват на местните власти и могат да реагират с оръжие при опити за налагане на ред.
Присъствието на черкезите в България има значително историческо влияние, тъй като част от тях участват в насилствени действия срещу местното население. По време на българските кланета през 1876 г. черкезите са част от тези събития, като мотивите им често са свързани с отмъщение за страданията, понесени в Кавказ по време на руската офанзива. Това оставя трайни следи в демографията и колективната памет на населението в района на днешното село Горица.
Днес село Горица е тихо и спокойно място в област Бургас, а споровете и дискусиите около историческото присъствие на черкезите продължават да бъдат обект на изследвания и исторически дебати. Районът съчетава природна красота и богата история, като същевременно представлява пример за сложната етническа и културна динамика в България през 19 век.
На картинката е картина, показваща черкезки танц.
