Село Самуилово, село на битки и гранични инциденти

Село Самуилово е малко, но исторически значимо селище в Югозападна България, разположено в община Петрич, област Благоевград. До 1935 година носи името Димидово и е известно със своето стратегическо положение в Беласица, близо до прохода Демир капия. Местоположението му го свързва с важни исторически събития – от средновековни битки до гранични инциденти през XX век.

Археологическите находки в землището на Самуилово показват богато минало. В местността Герковец са открити останки от антично селище от римската епоха, а в Кюмлуко има следи от средновековно поселение. Тези находки потвърждават, че районът е бил обитаван и стратегически използван в продължение на векове.

Първото документално споменаване на селото е от османски регистър от 1570 година под името Демидово. В него тогава живеят 39 християнски домакинства и 4 мюсюлмански. През 1664 – 1665 година броят на християнските домакинства намалява до 7, което вероятно се дължи на преселения и емиграции. През XIX век турски семейства, преселени от Сърбия и Гърция, заселват мястото, а към края на века Демидово вече е изцяло турско село с около 350 жители според Васил Кънчов.

Проходът Демир капия, разположен в землището на селото, е исторически ключов. През 1014 година през него преминава обходният отряд на Никифор Ксифий по време на Беласишката битка срещу войските на цар Самуил. През XX век проходът става известен и с Петрическия инцидент на 19 октомври 1925 година, когато гръцки войски навлизат на българска територия, включително близките села, което предизвиква международен конфликт.

По време на Студената война Демир капия е миниран от гръцка страна, а по време на Възродителния процес проходът е преименуван на Железни врата. Днес село Самуилово съхранява своята история, съчетавайки археологически и исторически ценности, и остава свидетел на сложните взаимоотношения между населението, природата и стратегическото му местоположение.

На снимката е карта на Самуилова България (996 г.)