Спорът между Аспарух и Константин IV Погонат
Битката при Онгъла през 680 г. е едно от ключовите събития в ранната история на България. Сражението противопоставя войските на прабългарския владетел Аспарух на армията на Византийската империя, водена от император Константин IV Погонат. Конфликтът възниква, след като прабългарите се установяват в района на Дунавската делта и Онгъла, а Византия предприема мащабен поход, за да ги изтласка от своите територии. Макар византийската армия да превъзхожда противника по численост, развоят на битката показва, че численото превъзходство не е достатъчно за победа.
Византийските войски достигат до укрепленията на прабългарите в Онгъла и започват обсадни действия. Местността обаче се оказва сериозно препятствие. Блатистият терен ограничава възможностите за маневриране и принуждава византийската армия да настъпва по отделни направления. Прабългарите, от своя страна, се оттеглят в добре защитения си лагер, свързван с остров Певки. Укрепленията, естествените препятствия и познаването на терена позволяват на войските на Аспарух да избегнат директна битка с превъзхождащата ги армия и да изчакат подходящ момент за контраатака.
Обсадата продължава няколко дни, без византийците да успеят да постигнат решителен пробив. Междувременно император Константин IV съобщава, че напуска бойното поле, за да се лекува в Акве Калиде. Решението му е възприето от част от войската като опит за бягство и това оказва силно влияние върху бойния дух. Византийците започват да се оттеглят, а прабългарите използват създалата се психологическа ситуация. Вместо да останат зад укрепленията, те предприемат внезапна атака срещу отстъпващия противник.
Настъплението на Аспаруховите войски се превръща в сериозно поражение за византийската армия. Прабългарите използват отлично особеностите на местността, укрепленията и изненадата, за да компенсират численото си превъзходство. Според хрониста Теофан Изповедник те преследват отстъпващите византийци и им нанасят тежки загуби. Победата показва значението на правилната стратегия, дисциплината и умелото използване на терена — фактори, които могат да се окажат решаващи дори срещу по-многоброен противник.
Битката при Онгъла има последствия, които надхвърлят рамките на едно военно сражение. След поражението Византия е принудена да приеме новата политическа реалност на север от Балкана. Победата на Аспарух създава условия за укрепване на българската държава и за нейното трайно установяване на Балканския полуостров. Именно затова Онгъла заема важно място в българската история — като символ на стратегическа победа, която поставя основите на Първата българска държава и променя политическия облик на региона.
