Запазени ли са писма на цар Симеон Велики? Историческият спор
Съществуват ли запазени писма на цар Симеон Велики? Византийските извори разкриват следи от кореспонденцията му с Николай Мистик, Роман Лакапин и византийската дипломация.
Цар Симеон Велики е сред най-добре познатите владетели на средновековна България, но когато се опитаме да открием неговите собствени думи, възниква любопитен исторически проблем. До наши дни не е достигнал архив с оригинални писма, написани или подписани лично от Симеон. Това обаче не означава, че неговата кореспонденция е напълно изгубена. Част от отговорите и позициите му могат да бъдат възстановени чрез византийските дипломатически документи, а някои негови отговори са съхранени в кореспонденцията на византийския дипломат Лъв Магистър. Историкът Стивън Рънсиман определя именно тази преписка като особено интересен извор за управлението на Симеон.
Най-богатият извор за дипломатическите отношения на Симеон с Константинопол са писмата на цариградския патриарх Николай Мистик. От известните 163 негови писма 29 са свързани с българските дела, като 26 са адресирани лично до Симеон. Те се отнасят главно към периода 912–925 година и разкриват ожесточения политически спор между България и Византия. Българският историк Иван Дуйчев ги определя като един от най-важните и богати извори за българската история през първите десетилетия на X век.
Тук обаче се появява съществената трудност. Когато четем писмо на Николай Мистик до Симеон, ние чуваме преди всичко гласа на византийския патриарх, а не непосредствено гласа на българския владетел. Николай се опитва да убеди Симеон да прекрати военните действия и да сключи мир, използвайки религиозни, морални и политически аргументи. Съвременните изследователи предупреждават, че представата за характера на Симеон в тези писма е подчинена именно на тази дипломатическа цел.
Въпреки това от писмата могат косвено да бъдат възстановени част от аргументите на Симеон. Авторите често отговарят на негови предишни твърдения, възражения и искания. Особено показателни са писмата на император Роман Лакапин от 924–927 година. В едно от тях императорът изрично говори за „възражения и доводи“, изложени от Симеон, и за негови предишни писма. Това е силно свидетелство, че българският владетел е водил активна писмена дипломатическа полемика с Константинопол, макар значителна част от българската страна на тази кореспонденция да не е достигнала самостоятелно до нас.
Затова твърдението „няма запазени писма на Симеон“ е прекалено категорично. По-точно е да кажем, че не разполагаме с цялостен български архив от неговата канцелария и с оригиналите на кореспонденцията му, но следи от неговите писма, отговори и политически позиции са съхранени във византийската книжовна традиция. Именно тук се крие и историческият спор: доколко можем да приемем възстановените от византийските отговори думи и аргументи като автентичен израз на мисленето на Симеон и доколко те вече са пречупени през погледа на неговите политически противници.
Кореспонденцията показва и нещо друго – войните между България и Византия не са се водели единствено с армии. Паралелно с военните походи върви истинска дипломатическа битка чрез писма, пратеници, богословски аргументи, предложения за мир и спорове за владетелски титли. Затова оцелелите свидетелства за писмата на Симеон са особено ценни: чрез тях можем поне частично да надникнем отвъд образа на великия военачалник и да видим Симеон като образован владетел и участник в една от най-сложните дипломатически полемики на европейския X век.
