Спорове относно старото предание в село Лъки

Село Лъки се намира в Югозападна България, община Хаджидимово, област Благоевград. Според описанията на Георги Стрезов от 1891 година, селото се намира на юг от Неврокоп (днешен Гоце Делчев), на север от Либяхово, в долина покрай малък приток на река Карасу.

Жителите на Лъки се препитавали предимно чрез въглярство, като много от тях пътували в чужбина – в Нигритско, Солунско и по Халкидики, за да работят в този занаят. През лятото те се насочвали към Солунско за жетва и коситба, което показва високата мобилност и трудовата активност на местната общност.

По това време селото разполага с около 76 къщи и българска църква. Според местните предания, броят на къщите имал символично значение: когато достигал около 76, населението започвало да намалява и спадало до около 65 къщи, предавайки се като част от старото поверие за ограничената жизнена сила на селото.

Тези сведения показват уникалния характер на Лъки, където трудът, миграцията и местните предания са се преплитали, създавайки специфичен облик на общността в края на XIX век.