Защо гръцките жители на Кости са заменени с български заселници?

Село Кости, разположено в долината на река Велека в сърцето на Странджа, има сложна и интересна история, свързана с големите политически промени на Балканите през началото на XX век. В продължение на векове населението на селото е било предимно гръцко, а Кости е било известно и като един от центровете на нестинарската традиция.

След Освобождението на България през 1878 година селото остава в пределите на Османската империя. Едва след Балканската война и подписването на Цариградския договор през 1913 година Кости официално става част от българската държава. Тази промяна на границите води до сериозни демографски размествания в целия регион на Източна Тракия и Странджа.

През годините след Междусъюзническата война голяма част от гръцкото население на Кости напуска селото и се преселва в Гърция. Причините са свързани с новите държавни граници, политическата несигурност и масовите миграционни процеси между България, Гърция и Турция. Подобни преселения засягат десетки населени места в региона и променят етническата карта на Южните Балкани.

На мястото на напусналите гръцки семейства българската държава настанява български бежанци от Източна Тракия. Сред тях са жители на села като Пирогоплово, Мъглавит и други населени места, останали извън пределите на България след войните. За тези хора преселването е било принудително, след като са загубили домовете и имотите си в родните места.

Така замяната на гръцкото население с български заселници не е резултат от едно конкретно събитие, а от поредица от войни, промени на границите и бежански вълни в началото на XX век. Именно тези процеси оформят съвременния облик на Кости и превръщат селото в символ на сложната история на Странджа и Източна Тракия.