Алеко Константинов в задочен спор с председателя на Берковския окръжен съд – Иван Вазов

В статията „Списък на българските гении“ Алеко Константинов (1863 – 1897) влиза в задочен спор с Иван Вазов (1850 – 1921) от позицията на правист. Известно е, че Константинов завършва право през 1885г. в Одеса. Факт е също, че от 18 март 1879 до септември 1880г. Иван Вазов е председател на Окръжния съд в Берковица.

С присъщата си ирония Константинов поставя въпроса за разминаването между поетическия гений на Вазов със съдебните решения, които той подписва като председател на Окръжния съд. „Ний сме убедени, че ако зададем въпрос: кой е първият гений в България – целият народ, без колебание, ще извика: Иван Вазов!“ Но следва забележката: „забележете, че народът съди по печатаните му произведения, когато всъщност – удивителна скромност! – именно в непечатаните му творения най-ярко блести геният на доблестния народен поет“. С вещината на юрист Константинов представя Дело на Берковския окръжен съд по тъжбата на Еленко Атанасов против Михал Първанов, на когото едно от кучетата изяло 19 малки ярета и агнета. Предадени са заседанията на съда в тяхната последователност, резолюцията и съдебното решение – „Кучето на Михал Първанов да се убие съгласно с духа на 170 член …“ Константинов предлага да се изяснят някои подробности „например, как е била връчена призовката на кучето, защо не са били разпитани в качество на свидетели потърпевшите ярета, които са останали живи – може би щеше да се установи, че кучето не  е действало предумишлено…“ Съответно: „и кучето е виновато: защо не е подало апелационна жалба против присъдата на Иван Вазов?“

Сарказмът на Алеко извежда акцент върху маловажността на делата, с които Вазов се занимава в Окръжния съд на Берковица. Юристът Константинов влиза в задочен спор с поета Вазов, за да напомни, че поезията и правораздаването са съвсем различни територии в общественото пространство. Това, че в едната си гениален, съвсем не значи, че така ще бъде и в другата.