Цената на главозамайването при победа в спорове – Чезаре Борджия

Най-голямата опасност ни заплашва именно в деня на победата. Наполеон Бонапарт (1769г. – 1821г.)

Главозамайването при победи в спорни ситуации прави хората самонадеяни. При опиянението и възгордяването си те могат да си поставят цели, които са непостижими, защото всъщност възможностите им се променят във времето. Състоянието на еуфория ги превръща в слепци, които не виждат враговете и опонентите си. Победата крие в себе си опасности за победителите. Те се опитват да повтарят ходовете, които са довели до предишния им успех, без да отчитат променените обстоятелства на спорната ситуация, защото „Човек не може да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал.“ (Николо Макиавели, 1469 – 1527). Погрешната им преценка често ги лишава от постигнатите победи. „Който желае постоянен успех, трябва да променя поведението си с времето.“ (Макиавели)

Главозамайването от победите е една от причините за провала на Чезаре Борджия (1475г. – 1507г.). Роден с късмет, този галеник на съдбата безгрижно вярва, че победите винаги ще го следват. Носи пръстен с две лъвски глави, зъбите на лъвовете са пълни с отрова, която се освобождава при стискане на ръце. Чезаре Борджия е безмилостен и жесток победител, който винаги е готов да унищожи опонентите си. Първото правило, което той не научава при непрестанните победи, е как да губи битките. Всяка победа при него води до все по-голяма алчност и брутална жестокост спрямо победените.  Така си създава врагове навсякъде в Италия. Но съдбата се грижи всеки да научи цената на главозамайването.

Чезаре Борджия е  италиански кардинал, херцог на Валантиноа, граф на Диоа, принц на Андриа, капитан на Светата църква. Син е на папа Александър IV Борджия, който е първият папа, признал публично своите незаконородени деца. Бащата подготвя своя първороден син за наследник в църковната йерархия. Чезаре учи хуманитарни науки в университета в Перуджа и право в Пиза. През 1491г., когато е на 15 години, става епископ на Памплона, макар че няма свещенически сан. На следващата 1492г. вече е архиепископ на Валенсия. От 1493г. е кардинал. През 1495г. става генерал–губернатор на Орвието. Чезаре Борджия иска от своя баща да го освободи от църковния живот, за да направи военна кариера. Получава исканото освобождение и става първият човек в историята, който подава оставка като кардинал. Жени се за племенницата на френския крал – Шарлот д‘Албре и получава от Луи XII Кралство Навара. От църквата е назначен за командир на папската армия начело на италиански наемници, 300 конници, 4 000 души швейцарска пехота, изпратена от Луи XII. Талантлив стратег и способен генерал,  Чезаре Борджия  превзема крепостта Чери за 38 дни, като при обсадата използва бойните машини на Леонардо да Винчи. С подкрепата на папата и френския крал той повежда армията си и побеждава местни господари в Италия, завоюва териториите на Романя, с френски войски нахлува в Кралство Неапол. При заговора в Маджоне заблуждава опонентите си и нарежда да бъдат удушени. Те са поканени на банкет, пристигат без войска и по време на пиршеството са убити. Отмъщението е страшно, а враговете му продължават да растат.

Първата загуба, която съдбата му поднася, е смъртта на баща му – папа Александър IV Борджия. На 10 август 1503г. Чезаре заедно с баща си е на пиршество в дома на новоназначения кардинал Адриано де Кастело. По време на банкета гостите започват да се оплакват от силни болки в корема. Не е изяснено дали папата умира от отравяне на 18 август 1503г., но Чезаре също е засегнат, боледува известно време и всъщност е неспособен да контролира променената ситуация. Враговете му веднага преценяват това и се възползват. Новият папа Юлий II му отнема управлението, арестуван е и затворен в замъка Сант Анджело. Земите на Чезаре Борджия са конфискувани в полза на Папската държава. Той успява да избяга и търси убежище в Неапол, но там отново е арестуван. Отведен е в Испания. Пак с бягство Чезаре успява да стигне до Навара. При това бягство чупи няколко кости, спускайки се от прозорец, който е на 20 м над морското равнище. Умира на 31 години, когато прави опит да обсади замъка на Виана, през 1507г. На гроба му е имало епитафия:

Тук в малко пръст почива онзи,

от когото трепереше цялата земя

и в ръцете си държеше мира и войната.

Успехите не бива да замайват главите. Победителите трябва непрекъснато да адаптират тактиките и правилата, които следват, макар че „Обичаен недостатък на човека е, че не предвижда буря, когато времето е хубаво.“ – Николо Макиавели